Изминалите три години от мандата на местната власт – успехи и грешки

#
23 Nov 2018

 Убеден съм, че хората в общината се опитват да направят своя по-малък или по-голям принос за добруването на Свищов. Но дали добрите намерения са съпътствани от добри практики? Вярно е това, че който не работи, той не греши. В този материал съм опитал да представя моето виждане за успехите и грешките на настоящото управление на Община Свищов за изминалите три години. Със сигурност анализът е непълен и отразява моите субективни оценки, с които някой може и да не се съгласи. Но това е съвсем нормално…

Успехи на местното управление

Поддръжката на местността „Паметниците“. Разликата е видима – разчистиха се стари дървета и храсти, паркът просветна. Аз лично не бих изграждал там барбекю – концепцията на парка, макар и място за разходка и отдих, е по-друга. Добро впечатление прави обновената детска площадка. Старите уреди бяха амортизирани и опасни за децата. Сега условията за игра и отдих са по-добри.
Социалният патронаж се разраства. Това е логично решение в ситуация на нарастващ дял на възрастни хора, които трудно си осигуряват топла храна. Друга социална активност, заслужаваща адмирации, е подпомагането дейността на пенсионерските клубове. Не съм убеден, обаче, в почтеността и чистотата на намеренията в случая. Хората в клубовете твърдят, че лично кметът им дава средства за тържества и отпуска превоз за екскурзии. Как така лично? Редно ли е да си приписваш лични заслуги, харчейки публични средства? И не е ли подобен ход скрито купуване на гласове за изборите?
Цветята по централната улица създават усещане за свежест и приветливост. Чуват се критики, че са налице по-важни приоритети и саденето на цветя никак не допринася за решаване на важните проблеми. Вярно е, ако не са задоволени базови потребности, човек трудно би се зарадвал на красивото.

Грешки на местното управление

    Решението за втори паметник на Александър II. През месец февруари 2017 общинският съвет единодушно приема предложението на кмета в местността „Паметниците“ да се постави 9-метрова статуя на руския император Александър II. Не се отчитат ред обстоятелства: паметник на Александър II в Свищов вече има; основна улица в града е наименувана  „Цар Освободител“; в градския исторически музей има бюст на Александър II; не бе уреден статута на терена, върху който се предвиждаше поставянето на статуята; инициативата за дарение на паметника идва от страна на лица с неясни намерения и съмнителна почтеност; не са ясни детайли около самата статуя – художествен стил, размери, съответствие с нашите традиции и др. В крайна сметка взетото решение раздели гражданите на Свищов на два враждуващи лагера, като се стигна и до заплахи от типа „ще те обеся на първото дърво“. Паметниците трябва да обединяват, а не да разделят хората. И това бе най-силният атестат за погрешност на взетото решение, което и до ден днешен не е отменено. Срамен факт.
    Изгонване на репортер от официална среща. На 4 октомври 2018 година в Община Свищов се провежда среща със заместник министър на икономиката и изпълнителния директор на „Национална компания индустриални зони“. На срещата присъстват и журналисти от различни медии. Пред участниците в срещата се разиграва грозна сцена – кметът на Община Свищов принуждава един от журналистите да напусне срещата по най-безпардонен и арогантен начин. Причината – журналистът си позволява да пише критично спрямо управляващите. Ще припомня знаменитите думи на Волтер:    „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“ Не е нужно да си Волтер, за да уважаваш правото на опонента да има различно мнение. Може го всеки. Въпрос на възпитание и самовъзпитание.
    Уж партниране със Стопанска академия. Отношението на общината към Академията е като на „наши“ към „ваши“. Не така си го е представял Димитър Ценов.. Вижте пътя, по който се стига от автогарата до Академията – разбит и неугледен. С автомобил се минава на първа скорост и се влага особено старание за заобикаляне на зейналите кратери. Нима тази улица не представлява приоритет за общината? С изтегления заем от 2 млн. лв. бяха асфалтирани други улици, но не и тази. В съседство до Академията ще видите полуразрушени сгради и изоставени обрасли дворове. Е, това ли са първите впечатления, които искаме да създадем у студенти и родителите им? Иначе гордо си лепим етикетчето „академичен град“. Не знам дали е случайно, но миналата зима улицата пред Академията така си остана непочистена от снега. Колите трудно се разминаваха, а паркирането бе почти невъзможно. Хората газеха в преспи и киша. При положение, че градът като цяло се чистеше. Та това ли е сътрудничество?
    Укриването на информация от обществен интерес. В края на 2017 г. поискахме от кмета информация за даренията, получени в полза на общината. На въпроса дали се поддържа официален регистър на даренията отговор не получихме. Предоставиха ни протоколи за дарения в общ размер на 33 560 лв. за 2016 г. От Справка за приходите по бюджета на Община Свищов за 2016 г., обаче, се вижда, че сумата на помощите и даренията е 107 733 лв. Потърсихме обяснение от кмета къде се губят 74 173 лв., но отговор и до ден днешен няма.
    Отношения с медиите. На фона на декларирания стремеж към прозрачност в управлението, изглежда странно нежеланието на управляващите да обявят разходите, които общината плаща на медии за информационно обслужване. Оцеляването на медиите на един малък и постоянно свиващ се пазар до голяма степен зависи от благосклонността на местната власт. Тази благосклонност има различни измерения – подаване на платени съобщения, поместване на реклами, преки плащания на абонаментен принцип, нерегламентирани плащания с безотчетни пари и др. Когато медиите са зависими от местната власт, те стават неин придатък. Започват да се държат сервилно и губят свободата си. Когато медиите са зависими, няма свободен обществен дебат. Целенасочено се градят кухи и несвързани с действителността представи. Хората не се информират адекватно и в крайна сметка не могат да вземат информирани решения. Разбира се, има и медии, които не са обвързани с властта. В тях е надеждата, защото няма здрава демокрация с болни медии.
    Поминък за хората. Няма кмет и общински съвет да осигурят поминъка на свищовлии. Но могат да съдействат като работят в две посоки – привличане на голям инвеститор или подпомагане появата на множество малки бизнеси. В първата насока се декларира активност. Резултати дотук не сме видели. Втората насока е тотално пренебрегната. Убеден съм, от тежката ситуация можем да излезем сами, не да чакаме да дойде някой и да ни реши проблемите. Да, хората са способни да се обединяват около смислени каузи и проекти. Доказвали сме го не веднъж. Нужен ни е идеал, който да обединява и мобилизира. Такъв идеал може да е възраждането на Свищов. Обединени от общ идеал, ние сме способни да творим чудеса. Тук всеки отделен човек е важен и полезен. Полезни ще да са и свищовлии, пръснати по различни краища на света. Не само със средства, но и с идеи и добри практики. Такъв трансфер на знания и технологии се е случвал и преди. Можем да го направим отново.
   Зависимостите на местните управници. Да започнем от там, че зависими са слабите. Хората без вяра в собствените си възможности. Хората с комплекси. И нека си спомним покойния търновски бизнесмен Петър Христов. Не е тайна, че настоящата коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС е негово дело. И на Цветан Цветанов. Събраха се наглед несъбираеми формации. Безпринципно, без никаква логика. Логиката бе „влизане във властта на всяка цена“. И цената на безпринципните договорки я плащаме всички ние. Плащаме я с отчисленията към партийни каси и частни сметки, които съпътстват обществените поръчки. Плащаме я с некачествените ремонти. Плащаме я с безсмислени покупки на стоки и услуги, цените на които често са в пъти по-високи от нормалните. Плащаме я с безпринципните назначения на „наши“ хора, които изместват кадърните и подготвените. Да, Петър Христов години наред опитваше да заличи бандитското минало на своя бизнес. Нима кмет и председател на общински съвет не знаеха с кого се захващат? Знаеха, прекрасно знаеха. И избраха страна.

Освен положителни и негативни резултати, редно е да отбележим и пропуснатите възможности за развитието на общината. Управляващите са се вторачили в т.нар. „външен инвеститор“ и създават нагласата, че това е единственото решение на проблема със заетостта и доходите. Тотално се пренебрегва потенциала на местния капитал, на самоинициативата и предприемчивостта на хората. След като общината се ангажира със създаване на условия за привличане на инвеститори, нима не е в състояние да работи за стимулиране и подпомагане създаването и развитието на малкия и среден бизнес? Убеждението ми е, че можем и трябва сами да си помогнем, не да чакаме поредния спасител.
А какво е състоянието на въздуха, който дишаме? А на водата, която уж би трябвало да пием? Спазват ли се изискванията за ниво на шум в заобикалящата ни среда? В тези насоки не виждаме дори намерения за действие от управляващите. А не е толкова трудно. Въпрос на желание и грижа за човека.
Излезе становище на Европейската комисия, че проектът АЕЦ „Белене“ е прекратен и за възобновяването му е необходимо процедурите по получаване на лицензи и разрешения да стартират отначало. Този път при завишените изисквания, определени след аварията във Фукушима. Това на практика означава край на неадекватната идея да се строи атомна централа в силно сеизмичен район. Отдавна се коментира идеята върху площадката на АЕЦ „Белене“ да се изгради съвременна икономическа зона. За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК. Не сме и чули за намерение на местната власт да инициира началото на тези процеси.
Липса на стратегия за развитие на туризма в региона. Много се говори за потенциала на Свищов като туристическа дестинация. На практика потенциал има, но цялостна стратегия за реализирането му няма. Провеждането на откъслечни събития със съмнителна икономическа ефективност далеч не изчерпва туристическия потенциал на региона.
И като последно – вярвам, че Свищов може много повече. Това зависи от самите нас.

Радослав ЙОРДАНОВ

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK