Изграждането на свищовското пристанище

#
16 Feb 2021 467

Ежедневието на „най-търговския град на Дунав“ е било винаги свързано с реката като важен транспортен път към Европа. Особената роля на Свищов като пристанище се регламентира още през 1535 година, когато между Франция и Турция се сключва договор,по силата на който Свищов получава статут на главно пристанище в търговията между тези две страни. От Свищов се доставят и изпращат стоки за целия Балкански полуостров.

По това време се изгражда и голямата скеля (складове и магазини) около пристанището. По-късно обаче многократно избухван големи пожари, при които изгаря голяма част от магазиите.

След Освобождението започва да се подготвя изграждане на кейова стена и подобряване „плаца“ на пристанището. Финансирането на тези начинания се улеснява от обстоятелството, че свищовското пристанище събира големи суми от „полупроцентния сбор“ („калдаръм“ такса) още преди Освобождението. Тези такси са се събирали върху стойността на внасяните и изнасяните стоки. До 1894 година вече били събрани над 800 000 лева, а за направата на кейовата стена са били необходими 700 000 лева. По този начин свищовското пристанище имало всички средства за осъществяване на идеята за изграждане както на кейова стена, така и за други необходими подобрения около пристанището.

Официално въпросът за построяването на кейова стена по Дунавските пристанища се поставя през 1895 година от министъра на търговията и земеделието Иван Е. Гешов. През следващата година е назначена комисия за тази цел, която е натоварена да проучи конкретните условя. Използва се опитът на съответните служби на Марсилия, откъдето пристига инж. Мейлард като специалист по изграждането на тези стени.

През 1907 година се правят допълнителни проучвания относно изграждането на кейова стена на пристанището. Общината води дълга преписка с Министерството относно постройката на пристанището и съответните поемни условия за възлагане строежа на предприемач. Следващата година се провежда търг и се сключва договор с предприемач, който веднага започва да осъществява проекта. Направата продължава няколко години, като са изразходвани 962 224 лева.

През 1912 година пристанището е открито за експлоатация, макар че предвидените подобрения не са били напълно завършени. В архива на Общината има подробна преписка с държавния инженер относно въпросите по изграждането на пристанището. Такава преписка е водена и с гражданите относно отчуждаването на съответните дворни места и постройките, които трябва да се премахнат за нуждите на пристанището.

С направените подобрения свищовското пристанище придобива модерен вид – с кейова стена, разчистен плац и прокарана жп линия до пристанището. На следващата година – 1913 , високият кей е завършен. Ниската му част обаче остава незавършена, тъй като започват войните. Довършването на предвидените кейови стени се отлага за следващите години – работата по тях се прекъсва за двадесет години.

Свищовското пристанище обаче постепенно губи своя международен характер. През 30-те години на миналия век през пристанището преминават повече вносни стоки, отколкото стоки за износ. През 1932 г. полученото мито от вносни стоки е било 16 млн. лева, докато от изнесените то е едва 21 хиляди лева. Реализираните приходи обаче са били заложени срещу „Стабилизационния заем“ на България (приходите от мито от вносните стоки, от износните стоки и от магазините пломби), а срещу „Бежанския заем“ са били заложени приходи от акцизни стоки – над 9 милиона лева през 1932 година.

През 1933 година се възобновяват работите по окончателното довършване на пристанището – предвиждат се 1 200 000 лева за по-належащите работи, а Главната дирекция на БДЖ изпраща 45 вагона с гранитни блокчета.

През 1937 година търгът за изграждането на зданието на митницата се възлага на свищовския предприемач Илия Николов. След това в местните вестници се появява съобщението, че „на привършване на стоящите се две елегантни постройки при пристанището в града ни – за митницата и административния персонал при тукашното пристанище. Надзорът над тези красиви постройки се води от г-на Веселин Иван Петков – строителен инженер за Дунавския регион, родом от с. Бяла Черква“ („Св. мисъл“, бр. 637 от 3 септември 1938 година). Строежът е завършен към края на 1938 г.: „Зданията (при кея на тукашното пристанище) за митница и пристанищно управление са окончателно изкарани и са приети и двете по надлежния ред („Св.мисъл“, бр. 649 от 17 декември 1938 г.). Освещаването на новопостроеното здание на пристанищното управление става на 31 септември 1939 година. Засилва се и дейността на пристанището, а през 1940 година Свищовската митница е класирана като първостепенна.

Следващите години се появява необходимостта от разширяване на свищовското пристанище. В местните вестници се съобщава за разширяване на свищовското пристанище, което „е в разгара си“. Възвръщат се водещите позиции на Свищов като важен транспортен център. Свищовското пристанище става важен възел за транзитиране на товарите между Германия и Турция. Построява се и нова митническа магазия – 1942 г., пристанището се оборудва с електрически кранове. След войната се откриват нови перспективи за развитието на свищовското пристанище – във връзка с преориентацията на потоците товари по река Дунав и новите външнотърговски взаимоотношения на страната ни.

Проф. Радко Радков

22 март 2011 година

Снимки: Дамян ПЕТКОВ

Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна помощ на пострадали от семейно и полицейско насилие.

пред Извикано

Новините на 2020 година - такива, каквито са! Топ 10 на това, което Ви вълнуваше през 2020 година

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Разходка в "индустриалната зона" - изоставената казарма