Филип Станиславов и „Абагар” - първата печатна книга на новобългарски

Преглеждания: 35 #
28 Dec 2018

„Абагар“ е първата печатна книта на нобобългарски език език, отпечатана на кирилица и хърватски („илирийски“). Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църковна общност в България. Днес то нея са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий”.
Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има девет илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Точно това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватски език. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи”.
Създателя на „Абагар"-а е Филип Станиславо. Той е роден около 1608 година в Ореш, в семейство на павликяни, приели католическата религия. В юношеска възраст учи в Семинариума на Чипровци. Получава образованието си в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Учил е в Илирийския колеж в  Лорето от 1627 до 1633 г., а после, от 1635 до 1647 г., e бил „апостолически мисионер” и свещеник. Работил и две години в папския двор като преводач на славянски езици.
През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата го назначава за епископ на Никополска католическа епархия.  Дълги години живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци.
Радетел за освобождението на своя поробен народ, епископ Филип Станиславов бил преследван непрекъснато от османската власт. Като българин със силно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската църква. След 1662 г., когато по нареждане на папата бил отстранен от длъжността никополски епископ, той прекарал дълго време в Чипровци, където работил с Петър Богдан.
Филип Станиславов умира през 1674 година. До нас е достигнала надгробната му плоча, която се пази в историческия музей в Плевен, а нейно копие - в музейната сбирка на град Никопол, където е бил погребан.
Филип Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници – преведен от латински сборник от XVI в., съдържащ котирани текстове на литургии, богато украсен с миниатюри (сега се съхранява в документалната библиотека „Батъансум” в Алба Юлия).

 

 

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

пред Извикано

Общинска управа 2015 - 2019: Издевателство и тормоз над обикновените граждани! Самозабравили се и ЛУМПЕНИЗИРАНИ чиновници изпращат "Общинска охрана" да преследва Гражданина в частния му имот - с репресивното разпореждане да....ПОДПИШЕ АКТА, чието получаване ПО-РАНО по пощата Гражданинът не само не отрича, но и е обжалвал, прилагайки го към Жалбата до Съда.

Официална страница на FACEBOOK