Един малък спомен за свищовските маази и рибарската махала

Преглеждания: 759 #
03 Nov 2018

Актуално Свищов представя поредица, посветена на стария Свищов. Видян през художествения поглед на капитан Константин Динков/Льони. Авторът се позовава на достоверни факти и на негови спомени или разкази на дядо си... 

    Живеем в 21 век, а какво знаят моите млади и възрастни съграждани за миналото на Свищов от дълбока древност до наши дни, за един от красивите градове на река Дунав. За процъфтяването му гражданите са дали много труд и средства, а също така и плеяда дарители, с което малко населени места от страната могат да се похвалят.

    Отдавна исках да разкажа за махалата, в която съм израснал, Рибарската. Може би малкото останали възрастни жители си спомнят с носталгия за онова толкова далечно минало. Измъчва ме и мен и затова ще напиша, макар и малко, за „маазите“ и за рибарския квартал. Оттук започва в далечното минало да се изгражда и расте нашият град. Много летописци са посещавали града ни от незапомнени времена, всеки от тях е оставял по нещо написано за екзотичната красота на това кътче от хубавата ни страна. Още от 18 – 19 век се споменава за един от най-големите търговски центрове на Великата османска империя, покорила половин Европа. В далечния 19 век свищовското пристанище е било най-голямото от Железните врати до устието на реката. От пристана са отпътували големи плавателни съдове – гемии, пълни основно със зърнени храни и кожи. Тяхното направление е на запад за Виена, а на изток – за Браила и Галац. За тази цел още от края на 18 век и началото на 19-ото столетие започва изграждането на големи по размер складове за съхранение на скъпата стока – така наречените „маази“. В началото били от дърво, но няколко пъти са опожарявани. Наложило се самите търговци да строят сгради по на два етажа, просъществували до 50-те години на 20 век. Вратите им били широки и стабилни. В складовете влизали по три коли да разтоварват стоката. Тези огромни помещения се простирали по територията – от портала на днешното пристанище до мелницата на запад.

    Огромни кервани от коли  се тълпели пред трите  входа на града, чакащи дни наред да продадат  стоката си на богати търговци, идващи от близо и далеч – Солун, Одрин, Кавала, Скопие, Велес и много други. Притежатели на тези складове са богати свищовски търговци, по-късно дарители, като Ф. Сакелариевич, бащата на нашия съгражданин Алеко Константинов, Димитър Ценов, Димитър Хадживасилев, Еленка и Кирил Д. Аврамови, Бръчкови, Кодови, дали почти цялото си богатство, за да имаме ние тези културни и учебни центрове.

    След Освобождението на България от турско робство и построяването на жп гарата, в началото на 20 век, търговията в града ни става още по-оживена. С изграждането на новата българска държава с големи и бързи темпове и в Свищов започва да се строи по нов западен тип и градът придобива европейски вид.

    Край тези огромни складове –„маази“, се разраства индустриалната част. Започват да никнат фабрики, много занаятчийски работилници, ресторанти, хотели, кафенета, хлебопекарни, търговски магазини, многобройни кръчми. В онова време имало фабрика за рафиниране и производство на слънчогледово олио, макаронена и производство на фиде, голяма работилница за производство на маджун от захарна тръстика, големи дараци за преработка на вълна. Всички са били на братя Никола Кирови. В близост до жп гарата се намирала консервната фабрика „Кабо“. Успоредно до нея – голямата метална работилница с вагрянка за леене на чугун, до самата жп линия – модерната за онова време оризова фабрика „Дунав“. На нейното място сега е построена „Слънчо“ АД. Край линията е имало фабрика за оцет и работилница за въжета и конопени изделия. Не мога да не напиша за голямата работилница за обработка на всякакъв вид кожи и магазин на Марко Ковачев. Имало е пет големи хотела по на 2 – 3 етажа с ресторанти и игрални зали, един публичен дом срещу входа на пристанището. На запад е построена голямата мелница на Златанови.

    Сутрин пред входа на гарата имаше наредени 10 – 15 луксозни файтона, чакащи своите клиенти. Обикновено те возеха богаташите на града и техните семейства, облечени в модерни дрехи, с пищни шапки и чадъри, а зимата с кожени палта от сибирски норки – всичко това от модните къщи на Виена. Те бяха хайлайфът на града.

    Трябва, макар и накратко, да спомена за най-колоритната рибарска улица, каквато няма нито във Варна, нито в Бургас, Русе и Видин. Нещо подобно има в Кавала, но нашата беше фантастична с разположените на 250 – 300 метра рибни магазинчета, които бяха доста големи, строени по стар български стил. В средата на всеки беше изкопан кладенец. Между тях имаше гостилници, предлагащи на своите клиенти печена и пържена прясна риба от различен вид и вкусна рибена чорба.

     В края на 45-те години на миналия век Свищов бе един от най- големите рибарски центрове. Тук е основана и първата рибарска кооперация „Моруна“, чиято сграда и сега се намира срещу жп гарата. Огромното блато, което се простираше от Свищов до Белене, заемаше площ от 70 хиляди декара. Пролет голямата река се разливаше и обливаше с вода това огромно пространство и влизаха тонове риба. Когато в началото на лятото реката се оттегли, мястото се ограждаше със специално ограждение –наречено гарда.

    Започваше се усилен риболов. Ловяха се огромни сомове 100 –150 килограма, есетрови риби като 100-килограмови моруни, паструги, чига, шарани от 20 –30 килограма и други видове риба. Голямото количество улов се товареше сутрин по тъмно в големи коли с животинска тяга за рибарските магазини. Тук големите риби се разфасоваха, измиваха се обилно с вода и се слагаха в големи, плетени от ракита, кошове. За да се запази рибата, се редеше лед и риба, докато се напълни кошът. Най-отгоре се редяха листа от див орех и се обшиваха с дебело конопено платно. От всеки магазин се изнасяха стотици пълни кошове с риба и се товареха на вагони към пазарите на София, Плевен, Габрово, Горна Оряховица, Велико Търново и други градове на страната ни. Тази рибарска улица се намираше на мястото на складовете на „Търговия на едро“.

    От тази огромна площ, където се простираха „маазите“, рибарският квартал, многото фабрики, работилници, хотели, ресторанти, магазини, отдавна няма следа, останаха в историята.

    Това ме накара да напиша тези спомени за миналото на тогавашната индустриална част на града ни.

 

капитан Константин ДИНКОВ/ ЛЬОНИ

Свищов

 

 

 

 

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Свищов бедства, Общината се държи като комунист на разпит! /СНИМКИ/