Един ден на казана за ракия

Преглеждания: 240 #
05 Jan 2021

Знам, че всеки има спомени и преживявания и помни много мигове от живота си. Не мога да забравя времето, когато трябваше да сваря материала за ракия, беше кошмар за мен. Това се случи през есента на далечната 1987 година. С дългогодишния ми приятел Васил Плетньов бяхме поканени да си изберем бракувани портокали на студентската ферма за свине. Бяха им разтоварили 2-3 тона. Една събота и неделя отидохме семейно да си отделим от този екзотичен плод. Напълнихме два бидона по 150 литра, сложихме много захар и след ферментирането на плода трябваше да сварим ракията. Господин Плетньов умуваше на кой казан да отидем с така ценният материал. Той имаше богат избор, защото всяко село разполагаше с кооперативен казан. Започна да умува кой от всичките е най-добър за нашия очакван еликсир. Да си призная, варил съм ракия от джибри, сливи, круши, ябълки, даже и от пъпеши, но от портокали никога. Не бих могъл да закупя такова голямо количество от този плод. Оставих го той да реши. Една вечер, след традиционната сбирка, умувахме кой ще бъде казана. Той започна от село Ореш - имало няколко добри казана но казанджията не ставал. Отидохме до другото близко село – Вардим. Казаните били добри но загаряли. Така той обходи всички и се спря на майстора на производство на ракия в село Козловец - бай Паруш. Един ден след обяд натоварихме бидоните в неговата кола с ремарке и потеглихме към селото. То е на 20 километра от Свищов и в уречения час бяхме на самото място. Разтоварихме и без да чакаме насипахме в големия казан, който събра целия ни материал. Бай Паруш се беше подготвил - дървата нацепени, казана добре измит. Всичко вървеше по ноти. А и ние бяхме подготвени, като за пред казанджия – дробчета, далачета, шарденчета, кюфтенца, кебапчета, вкусни пържоли, сочни свински ребърца, жените бяха направили вкусна баница, дамаджана вино и касета с бира Болярка. Така се ходеше на казан в гладния комунизъм. Всичко вървеше добре. Чакахме да прокапят първите капки от вълшебната течност. Направихме си скарата, казанджията извади отлежала джибровка, а и туршийката беше станала. Първака започна да капе и съдът под чучура се пълнеше бавно. Аз наблюдавах водата в охладителния казан, който охлажда капещата ракия, защото ако се изтърве и стане гореща нищо не може да се извади. Това е най-важната технология на този процес на варене, който трябва да се изпълнява стриктно. А мен ме наболяваше един кътник, но не му обръщах внимание. За беда тази вечер се обаждаше доста осезателно, болките се увеличаваха и се усилиха. Правех си гаргара с джибровка, но болките със сила разклащаха цялата ми глава. По едно време усетих, че дясната ми буза леко се подува. Имах чувството, че някой с помпа я надува. Търпях, пиех и се жабурех от силната ракия на бай Паруш. Дясното ми око леко се свиваше, погледът ми потъмня, а езикът ми и той започна да надебелява от джибровката. Не можех да преглъщам, а и говорът ми почти секна. Едва успях да кажа на Васил да ме води в здравния пункт на селото. Отначало започна да се бъзика с мен, но като видя изкривеното ми лице веднага тръгна. Оставихме майстора да доварява ракията. А в съда, в който течеше, имаше около 60-70 литра. Намерихме лекаря и той веднага се отзова. Сложи ми някаква инжекция и една ампула течен аналгин. След около час болката ми намаля, отокът спадна и тръгнахме за казана. Бай Паруш беше намалил огъня и градусът на ракията започна да спада. Казах му да я спираме. В съда, който събираше готовият алкохол, имаше само около 40 литра. Спогледахме се с Плетньов, погледнах и Паруш. Попитах: „само толкова ли излезе”? Той ме огледа с мекият си и благ поглед и рече:” толкова, такъв материал, толкова ракия”. Не варях за първи път от този алкохол. Знаех, че ние трябваше да изкараме само от поставената захар около 60-70 литра. И двамата нищо не казахме. Прибрахме си петте туби, от които трите празни, а Паруш ни пожела по живо по здраво да се приберем в къщи. По пътя мълчахме и двамата, а от болката на зъбът ми нямаше следа. Злобата, която изпитах когато видях какво количество от еликсира взехме, просто ме вбесяваше. Само тихо промълвих, че от такъв голям избор какъвто имахме, избрахме Козловец, въпреки че знаехме за славата, която се носеше в цялата ни община по онова далечно време, че е най-крадливото село. Втори път не посмяхме да си помислим да варим ракия в техния казан. Константин Динков/Льони/ Свищов

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна помощ на пострадали от семейно и полицейско насилие.

пред Извикано

Новините на 2020 година - такива, каквито са! Топ 10 на това, което Ви вълнуваше през 2020 година

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Свищов в снимки