Драган Цанков, Димитър Паничков и първата печатница

Преглеждания: 175 #
09 Feb 2019


Създаването на първата печатница е свързано с две имена Драган Цанков и Димитър Паничков.

Драган Цанков е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество, министър председател на България при управлението на княз Александър I Батенберг.

Роден е в Свищов на 9 ноември 1828 г. в богато семейство. Първоначално учи в родния град при Христаки Павлович и Емануил Васкидович. После в Априловската гимназия в Габрово и в Елена при Иван Момчилов.  През 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария и от 1847 г. в Киевската гимназия. От 1848 г. до 1850 г. е учител в българското училище в Галац. По късно учи във Виена и през 1852 г. издава българска граматика на немски език. Същата година Драган Цанков донася в Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград и през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир „Сен Беноа“ в Галата. През 1858 г. той започнал да печата „Български книжици“; редактира в. „България“; сп. „Читалище“; Кратка българска история“; превел „Тъмниците ми“ от Селвио Пелико; превод на Катехизис на западно – католическата църква. Негов помощник в техническата работа бил Хаджи Димитър Паничков, по късно свищовския печатар Дядо Паничков.

Димитър Паничков е роден в Калофер през 1810 г. и е ученик на Неофит Хилендарски Бозвелията. През 1858 г. той напуснал дома си и заедно с 10-12 души калоферци заминал за Цариград, а оттам в Иерусалим. Когато се завърнал от светите места, направил описание на видяното и Драган Цанков отпечатал брошурата. Тъй като нямал парични средства да плати за изданието Димитър Паничков останал да работи една седмица в печатницата. Впоследствие Драган Цанков продал печатницата си на Хаджи Димитър Паничков за 40 000 гроша. От този момент Димитър Паничков заработил в своята печатница на Галата и на Фенер. Печатал буквари на протестантите, българо-английски речници, на Славейков „Залъгалки“; календари, брошури против папата, правителството и др. Живеел в средата на патриотите: епископ Иларион Макариополски, Тодор Икономов, Лазар Йовчев и др. За смелото си изказване против властта през 1863 г. лежи в затвора в Паша капия, но с помощта на руския консул успял да избяга в Браила. Поддържал тесни контакти с българските революционери-Хаджи Димитър; Димитър Дишлията, Георги Данчев, даскал Добри Войников, Стефан Караджа,  с Ботев кореспондирал  от  Галац и Измаил. В Браила Паничков отново се занимавал с печатарство. През 1867 г печатал и издавал в. „Дунавска зора“, в. „Хъш“; в. „Кърлеш“; в. „Хитър Петър“; в. „Дума на българските емигранти“-редактиран от Л.Чавдар или Христо Ботев. През 1872 г.издавал в. „Петел“; сатиричния вестник „Жаба“ от А.Савич; в. „Балкан“ издаван от Ст.Михайлов и А.Каракашев.

През 1876 г. Паничков пренесъл половината от печатницата в Плоещ, в която работи синът на сестра му Христо Г.Кисьов.

По време на Освободителната война Паничков печатал на руските офицери бланки, разписки и квитанции. По това време отпечатал и книгата „Закон за българските войници“, написана от капитан Райчо Николов. Раздавал я безплатно на българските опълченци. След освобождението Паничков пренесъл печатницата си в Свищов. Печатницата на Дядо Паничков е една от най – старите български печатници, работила в Цариград, Браила, Плоещ, Свищов и Никопол.Александър Теодоров Белан наброява 140 книги и вестници напечатани в нея. Делото на Димитър Паничков продължил неговият син Асен Паничков.

В основен фонд „История на България 15-19 в.“ на ГИМ „Алеко Константинов“-гр. Свищов се съхраняват оригинални писма и фотографии на Димитър Паничков и семейството му.

Надя АНГЕЛОВА, уредник ИМ-Свищов

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Етюди от Свищов и Дунав /СНИМКИ от последните месеци/