Дилемета пред кмета - на война с гражданите или смяна на начина на общуване с тях

#
18 Dec 2018

 
Актуално Свищов препечатва без редакционна намеса текст публикуван днес от сайта Площад Алеко. Негов автор е адвокат Калин Костов. Въпросите, които поставя авторът са актуални и интересуват всеки мислещ и милеещ за бъдещето на града...
Трета година измина от началото на мандата на сегашното общинско управление, а скъсаната комуникационна връзка между гражданите и обитателите на „Цанко Церковски” №2 става все по-видна. Доказва я и решението на Върховния административен съд по отмяна на акта на Общинския съвет за приемане на „такса смет” за 2017 г.
 В конкретния случай – ако Общината беше взела навреме мерки и бе изпълнила задължението си да информира и обсъди с гражданите съдържанието на бъдещия акт, както законът предвижда и я задължава, крайният резултатът от това дело щеше да е съвсем различен.
 Това е така, защото съдът няма правомощие да контролира калкулациите на общинската администрация, т.е. да се меси по същество и да решава какви да са конкретните размери на определените данъци и такси, а може единствено да следи за формалното изпълнение на процедурите по публично оповестяване на актовете и евентуално там да констатира нередности, както е и постъпил.
 Поведението спрямо заявленията за даване на публична информация по ЗДОИ, постъпили в Община Свищов е друг израз на същия проблем. На тези искания се гледа като на опит за вмешателство в работата на Кмета и вместо да се отговори изчерпателно и ясно на подателите, в главите на администрацията започват да се въртят насрещните въпроси – „кой е този, че пита”, „за какво му е тази информация” или пък още по-категоричното – „това не е ваша работа”.
 Дела срещу откази вече се водят и резултатите отново не са в полза на общинарите. Нещо повече, от приключил случай, когато съдът вече е определил кой е крив и кой прав, не се извлича поука, а напротив, стига се до още по-ожесточено затваряне в собствената черупка и следват нови откази. Както може да се досетите, това от своя страна амбицира ответната страна и следва съдебна игра на котка и мишка, от която ползата е съмнителна за всички. Община и граждани водят войни, които лесно могат да бъдат избегнати.
 Дори и на нас, общинските съветници, често се налага да гадаем какви предпоставки и мотиви стоят зад определно проекторешение, което се предлага, просто защото своевременно не ни е предоставена детайлна и изчерпателна справка, подплатена с документооборота по въпроса, което е абсолютно задължение на администрацията. Добронамерено няма да споменавам всички подобни случаи, по които самият аз съм бил страна. Най-показателен и фрапиращ е обаче случаят с изгонването на журналиста Александър Шабов от пресконференция на общинското ръководство – нещо недопустимо за съвременните стандарти за работа с медиите.
 Всички тези примери, показват, че тезата ми изведена в заглавието е вярна – Общината, дори и когато няма какво да крие, се държи така, сякаш решенията, които взема са напълно автономни спрямо интереса на жителите на Свищов и селата.
 Важно е да се разбере – формирането на „приятелски” и „неприятелски” медийни кръгове или обществени групи води единствено до положение на война със... собствените ти съграждани. Вина за нея носи винаги административния орган, защото той е в силната позиция и притежава властническа компетентност. Изходът от подобна война също е ясен – няма власт спечелила подобна битка срещу народа си. Само че, докато в публичното пространство се наблюдава „помпане на мускули” далеч по-важни теми не намират решение и отговор, а обществената енергия се пилее във фейсбук акробатика.
 Решението е едно и е очевидно. Кметът Генчев да си вземе поука от тези постоянно повтарящи се проблеми и на първо място - да си уволни пиарите, на второ - да тропне по масата на администрацията и да я накара да работи, а не да крие папки, защото съм убеден, че за далеч не всички проблеми е виновен лично той, на трето – да разбере, че стандартите за отворено и информационно ангажирано управление и добрите европейски модели в тази посока са не само празни думи, които се изтъкват по повод отчитане на успехи, а реално задължение, и най-накрая – да приеме, че не може към едни медии, журналисти и граждани Общината да е майка, а към други – мащеха.
 Последното не изключва провеждане на собствена политика и съответно формирането на алтернативи на тази политика. В нормалните страни и в добрите политически практики, наличието на опозиция и коректив е необходим и задължителен елемент! Работа на всяка опозиция е да критикува, как ще го прави - градивно или по български  - зависи най-вече от стила и отношението на управляващите към нея.
Ако казаното по-горе не се осъзнае и не се случат навреме писаните задължителни промени, отговорите които ще дадат гражданите на подобен стил и отношение към тях за мен е предварително ясен.
 Калин Костов, общински съветник и съосновател на Гражданско движение "Площад Алеко"

 

пред Извикано

Синдромът на придобитата институционална некадърност /СПИН/ убива България  Писах тук за некомпетентността в България. Когато съм по-краен и повече уморен от сблъсъка с реалността, дори говоря за некадърност, за новия СПИН, който пронизва и прониква в държавното тяло на България – Синдромът на придобитата инстутуционална некадърност. Последната дума за благоприличие заменям понякога с некомпетентност.

Официална страница на FACEBOOK