Данчо - цветето на Свищов

#
24 Dec 2018

Актуално Свищов продължава поредица, посветена на стария Свищов, видян през художествения поглед на капитан Константин Динков/Льони. Следващите публикации ще бъдат за свищовските образи - зевзеци, особняци и чудаци...
С изминалото време, с изминалите години много от случките с тези наши съграждани зевзеци са избледнели и забравени, незапомнени. Но тогава онези времена бяха други и животът, който живеехме, беше спокоен, имаше време за всичко. Тези спомени останаха запечатани в нашата памет много силно и не можем да не си ги припомним.
Сега, когато пиша за доайена на свищовските зевзеци - Данчо Цветето, бих  могъл да го охарактеризирам като харизматична личност. Нямаше образование, беше учил до четвърто отделение - днешен четвърти клас, едва знаеше да чете и пише, но това не му пречеше да бъде добър. И той като другите зевзеци имаше свой почерк в личния си живот. Имаше три хобита, от които не се отказа до края на живота си. Първото - най-голямото, бе любовта му към алкохола и нямаше ден, в който да не се прибере пийнал вкъщи. Второто бе любимият му футболен отбор „Академик”, чиито мачове не пропускаше. А третото - да обикаля всички кръчми и ресторанти с кошница, пълна с цветя, от които малка част продаваше, а другите подаряваше. В замяна на това получаваше много почерпки, които никога и на никого не отказваше.
Почти всички негови истории бяха изпълнявани и под въздействието на алкохола, в който обаче имаше мярка и не поемаше голямо количество. Именно тогава той беше зареден с най-много дяволии и щуротии. Имаше прекрасен глас и аз не познавам човек, полуграмотен като него, който да помни и изпълнява толкова много песни от репертоара на почти всички наши естрадни звезди, арии от опери и оперети, но и чалгата я владееше перфектно. С половинката си много се разбираха. И тя си попийваше, затова не си правеха забележки. Когато Цветето се прибирал вкъщи, цялата махала го чувала, а и отдавна съседите му знаели целия репертоар.
Една пролетна вечер, като никога, се прибирал у дома си по-рано. Слънцето още не било залязло, а и денят бил празничен - Цветница. Гласът му се чувал отдалеч и се носел из цялата махала. Каквото и да пеел, винаги завършвал с песента „Радка пиратка - ако те лепна, дънките ще цепна”. Колкото наближавал жилището си, тя се чувала по-ясно и силно, а неговата Денка го чакала с нетърпение, защото трябвало да донесе пиенето за празничната вечер. Жена му, чувайки го, ставала по-злобна и си мърморила: „Ти на Радка дънките дали ще цепнеш, не знам, но аз твоята глава сигурно ще я нацепя”. Тя пък, като се напиела, редовно си го биела. Не му прощавала, това се знаеше в цялата махала.
През този Великден времето било хубаво, а Цветето обещал на своите съмахленци да им направи изненада, и те очаквали да разберат какво е измизслил. На празника всички котки и кучета били боядисани като великденски яйца - сини, жълти, виолетови, каквато боя бил намерил, с такава ги нацапал. Съседите му не помнели такъв сеир и смях да е имало някога, та чак от другите махали идвали да тледат това чудо.
Той бе един от най-големите фенове на футболния ни отбор „Академик” и мач без него не започваше. Коронният му номер беше на полувремето да направи традиционния си спринт. Независимо от времето дали е топло или студено, той се събличаше, оставяйки само до долно бельо, и под овациите на зрителите в препълнения стадион и силните викове: „Давай Данчо, първи си”, обикаляляше игрището.
Спомням си, когато отборът ни играеше в „А"футболна група, на срещата между „Левски” и „Академик” как на полувремето един голям заек бягаше по игрището, а публиката се забавляваше с това. Съдията спря мача и заедно с играчите в продължение на десетина минути гонеха заека, пуснат Данчо Цветето. Той хванал най-големия от зайчарника на племеника си Тошо Магарето, мушнал го в една кошница, а по време на играта го пуснал на терена, без да го види някой от многобройната публика в препълнения стадион. Това предизвика бурен смях у зрителите, а по-късно разбрахме, че е пуснал животинчето по нареждане на треньора на нашия отбор, който му казал:
- Данчо, ако не върви играта на отбора, пусни заека, за да могат момчетата да се посъвземат. Гледай ме, като си вдигна ръката - пускаш го.
Така този емоционален двубой с тима на „Левски” /София/ завърши 1:1.

И сега този чудак е пред очите ми такъв, какъвто си беше - непренуден и весел добряк. До последния си дъх той не изгуби своята духовитост, усмивката не слизаше от лицето му, нямаше ден, в който да не се случи нещо хумористично около него.
В един студен есенен ден мъглата, идваща от Дунава на талази, покриваше града и на метър разстояние не се виждаше нищо. През този сезон от годината тя седмици наред наред трудно се вдигаше, дори слънцето и вятърът не можеха да я разсеят. Отивайки сутрин на работа, имах навик да закусвам в ресторант „Златното пиле”. Готвачът беше много добър, голям кулинар, а супата, която правеше, превъзходна и трудно се намираше място в заведението. Отваряйки вратата, ме лъхна аромат на пилешката чорба, премесен с тютюнев дим, а топлината ме удари в лицето. Докато се съвзема от разнасящия се навсякъде никотинов мирис, минаха няколко минути. Огледах се, намерих място и седнах. На съседната маса бяха насядали Данчо Цветето, Вельо Шопа и един непознат, не беше от града ни. Вдигнаха пълните чаши с греяна ракия, чукнаха се и силно, гръмогласно си пожелаваха: „Ха наздраве”, което звучеше в целия ресторант. Непознатият не участваше в тази разпивка, а нашите двама зевзеци бяха почти готови напити. И на единия, и на другия им трябваше много малко алкохол, за да се напият, затова не се учудих, като ги видях в какво състояние са, но стана нещо, което не очаквах да се случи.
Чаках поръчата си, когато изведнъж се чуха викове. Данчо и Вельо се скараха, скопчиха се един в друг, ругатните се сипеха от устата им от цветущи по-цветущи. Цветето изваде отнякъде голям нож, захапа го и започна да ръмжи като озверен тигър, макар че нито единият, нито другият си посягаха и не се удряха. Непознатият гледаше изумен тази неприятна сцена, стана от сола и бързо напусна заведението, а на масата останаха недокоснатата му супа и половин печено пиле на грил с богата гарнитура. Нашите юнаци се огледаха и като разбраха, че техният непознат приятел напусна ресторанта, бързо си разделиха супата и пилето, а и имаше и каничка с червено вино. Със силен глад и звъна на пълните чаши Данчо вдигна тост за здравето на непознатия техен сътрапезник. Никой не остана учуден от целия този сеир, подготвен от Данчо Цветето, защото всички ние добре познавахме и двамата.
капитан Константин ДИНКОВ/ ЛЬОНИ
Свищов
Откъс от книгата „Свищовските зевзеци, особняци и чудаци”

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK