'Да върнем Свищов на картата на България и Европа'

#
07 Jan 2019

Под това заглавие днес сайта Площад Алеко публикува обширен материал. Поради значението на поставените въпроси Актуално Свищов представя и на своите читатели публикацията:
„Уважеми съграждани,
Преди броени дни прекрачихме в Новата 2019 г. Както всяка нова година и тя ще бъде очаквана с много надежди за по-добър живот и икономически напредък.
През м. октомври 2017 г., с появата на информационно-аналитичния ни сайт, повдигнахме в публичното пространство темата за трасето на бъдещата автомагстрала „Русе – Велико Търново” и определихме спечелването на близостта му до града ни като ключов елемент за бъдещото му икономическо развитие.
 Днес, повече от година по-късно, с гордост можем да отчетем, че благодарение на усилията на цялото общество и положеният неимоверен труд от много наши съмишленици и симпатизанти Свищов успя да спечели тази битка.
 Сам по себе си обаче, това далеч не е достатъчен фактор, за да се случат радикални, качествени промени в близкото бъдеще, от които безспорно имаме нужда. Най-актуалната тема, обсъждана от управленците и от всички наши съграждани е необходимостта от инвестиции и развитие на икономиката на града, замряла в началото на 90-те години на миналия век. Същевременно, Свищов инфраструктурно си остава напълно изолиран както от собствената си държава, така и международно. Няма инвеститор, който ще дойде на място, до което няма никаква качествена пътна връзка! Невъзможно е икономическо развитие за населено място, до което не може да се стигне бързо и от, и до което да се транспортира ефективно. Река Дунав, която хилядолетия е хранила града ни чрез търговията по нея, в момента при съвременните условия не играе ролята на негов спасител, а по-скоро представлява непреодолимо препятствие, пречещо на свързаността му със северните съседи и с другите страни в Западна Европа.
 Всеки, който е идвал насам, знае какво означава изразът „пътят свършва в Българене, Обретеник, или Горна студена”. Сегашните пътни връзки със столицата и дори с областния град са тесни криволичещи шосета, по които натоварени камиони едва се разминават. Те следват стари коларски пътища още от времето на Освобождението и са напълно непригодни да поемат съвременния тежък трафик, с което да дадат задължителните за 21-ви век за пътуващите и търговците бързина и скорост. Път до Русе на практика няма, а хората в с. Вардим протестират срещу това безуспешно вече поредна година.
 Докато Никопол и Оряхово създадоха свои фериботни пристанища с помощта на европейско и национално финансиране, като пътната връзка от Никопол до Плевен дори бе разширена и изцяло рехабилитирана, Свищов получи сравнително късно своя фериботен комплекс, благодарение единствено на частна инициатива, с нулево държавно и общинско участие. Всичко това, при положение, че тук е най-южната точка по течението на река Дунав, откъдето минава най-прекия път към Босфора и Егейско море.
 Самият град инфраструктурно е разположен по оста изток-запад и камионите и тежкият трафик, обслужващ химическия комбинат „Свилоза”, минават директно по най-натоварените му градски улици. Истинско чудо е, че за толкова години, вследствие на това не е възникнало някакво зловещо произшествие. Затваряне на улица „33-ти свищовски полк” оставя града напълно непроходим за преминаване.
 Тези констатации не бива да служат като повод за отчаяние или обвинение към някого, а като обяснение защо нещата за свищовлии не се получават. Близостта на бъдещата магистрала, чието реално строителство е планирано да започне в края на следващата 2019 г., би била напълно неизползваема, ако междувременно на местно ниво хората не се обединят около следните две идеи, които предлагаме и ще защитаваме като наше виждане:
 Първо – необходимо е изграждането на обходен път на Свищов, който да изведе тежкия трафик от ул. „33-ти Свищовски полк” и който да даде достъп до брега на река Дунав, в частта след района на пристанищния комплекс, в посока терените на бившето военно поделение.
Точно в тази част на града, при наличие на подобен обходен път, е възможно разширение на съществуващия фериботен комплекс, каквото инвестиционно намерение собственикът Йон Никулае е декларирал пред Община Свищов. Задължително е в тази бизнес – инициатива да участват както държавата, така и общината - след провеждане на съответните преговори и реализиране на публично-частно партньорство по взаимно-изгоден за страните начин. Повишаването на капацитета на свищовския фериботен комплекс би направило Свищов най-предпочитаното и най-натоварено място за преминаване на река Дунав, с оглед трафика от Западна Европа през Румъния в посока Истанбул и Мала Азия. До няколко години, след като българската и румънската държава се сблъскат с подобна реална статистика, мястото на следващ мост на реката ще бъде поставено на дневен ред и то ще е естествено определено именно около Свищов. Това ще са аргументите на града ни пред двете правителства, за да поиска от тях подобна инвестиция, която е наша мечта от десетилетия. Без подобна силна аргументация, подплатена с данни за наличие на реален трафик, интересите на Свищов няма да имат солидна основа и ще бъдат системно пренебрегвани в полза на други инфраструктурни лобистки проекти било на София, било на Букурещ!
 Второ – необходимо е българската държава да разгледа и одобри в спешен порядък проект за изграждане на напълно нова високоскоростна пътна връзка между бъдещия обходен път на Свищов и бъдещата автомагистрала „Русе – Велико Търново”, по трасе, което не преминава през населените места и което ще даде възможност за свързването на реката с националната и международната пътна мрежа.
 Това разстояние при наличие на точка за свързване между Пиперково и Страхилово (двете предвидени пресечни точки на сега съществуващите пътища с автомагистралата) ще бъде от порядъка на 30 – 35 километра, като заобикалянето на селата би го намалило дори драстично. Именно това трябва да иска от централното правителство настоящата местна власт, при положение, че публично тръби, че има отлични контакти с нея.
По тези два приоритета не би следвало да има обществен разнобой и политическо или друго противопоставяне. Тяхното реализиране трябва да е е общоградска цел, за която неуморно да се бори всеки жител на града, всички обичащи го и емоционално свързани с него. Безценна ще е подкрепата на свищовската диаспора в столицата, в областните градове и дори в чужбина. Ние, от „Площад Алеко”, условно нарекохме тази инициатива „Да върнем Свищов на картата на България и Европа” и за нас тя ще е основен приоритет в работата ни като общественици. Предлагаме я на публичното внимание на всички наши съграждани и ще търсим Вашата подкрепа, за да съберем и фокусираме необходимата обществена енергия за нейното реализиране. Подобна връзка би била нещото, което да докара тук големите логистични компании, инвеститорите, туристите. Без нея и при липса на адекватно железопътно трасе до Свищов ще продължим да живеем откъснати, изоставени и самодостатъчни.
 Няма кой да помогне на Свищов, можем единствено да си помогнем сами. Всеки дълъг път започва от една малка стъпка. Доказахме, че направихме първата в случая с магистралата, време е да направим следващите. Колкото и трудни да са те. Предварително Ви благодарим за подкрепата, това е наша основна политическа и обществена платформа, основа на плана ни за възраждане на града!
Свищов заслужава повече!

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK