Алеко Константинов – будната съвест на своето време

#
11 Jan 2019

На 13.01.2019 г  се навършват 156 години от рождението на Алеко. Съвременниците от родния му град Свищов се гордеем с личността на Щастливеца. С енергичния си дух той е пример за активна обществена дейност. Част от обществените му изяви са като училищен настоятел, член е на настоятелството на дружество „Славянска беседа“ и на Българското народнообразователно дружество.

Щастливо закъснелият възрожденец Алеко Константинов твори през 90 – те години на  XIX век, когато българинът се чувства еднакво отдалечен  както от  възрожденската традиция, така и от европейската култура. Да ги свържат желаят както европейските възпитаници Стоян Михайловски и Пенчо Славейков, така и Алеко. Мотивът за затруднената комуникативност, наред с мотива за пътя се вплитат с мотива за странстването – изпитание в „ До Чикаго и назад “, „ Пази Боже сляпо да прогледа “ и „ Бай Ганьо “.  В последната творба се разкрива противопоставяне на идеалите на демокрацията и грубата действителност. Трагична е съдбата на честния човек. Във фейлетона „Страст“ писателят с гордост говори за щастието да бъдеш честен. Според Иван Хаджийски в „Размишления върху честността“ и днес честността е заблуда. Сменила се е думата лъжа с по – подходящи : любезност, учтивост, търговски похват. Той смята, че нашите съвременници не намират щастие в това да раздават притеглени усмивки, фалшиви думи и позирани чувства, а е необходимо човек да е честен.  На същото мнение е и Алеко, който в анкета на тема : „Моята изповед“ посочва идеалите, които са „девиза“ му : „ Свобода, честност и любов “.  В писмо до свой приятел, Щастливецът потвърждава необходимостта от идеал : „А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума…“

В цялото си творчество Алеко е последователен демократ : „Стой, долу ръцете, свали си шапката и се поклони пред вида на тоя измъчен страдалец, на този дълготърпелив мъченик, на този, който ти дава храна и живот, поклони се на българския народ“. Публицистиката на Алеко Константинов е достойна наследница на Каравеловата и Ботевата творческа дейност. Сатирата е основното оръжие на твореца, а комичното разминаване между претенции и възможности- повод за невеселите констатации на демократа и родолюбеца. И до днес фейлетоните на Щастливеца са ненадминати по саркастичния език, по яркото гражданско звучене и са огледало на Алековата душевност. „Разни хора, разни идеали“ е един от най-популярните му фейлетони, където Алеко разкрива факти и манталитет, които сблъскват обществен идеализъм с реалности, дела и амбиции. За разлика от фейлетоните, в пътеписите човекът  е друг-не роб на службицата и търсещ „келепира“, а възроден и пречистен. Не бягство от действителността, а патриотизъм подбуждат картините от родния пейзаж. Не случайно Алеко Константинов е основател на Български туристически съюз, който е началото на организиран туризъм в България. В единение с природата Алеко истински отговаря на псевдонима си Щастливеца, който иначе съдържа иронията на безпаричен писател, честен юрист и общественик. Алеко по донкихотовски се опитва да спаси вярата в доброто, човешкото в човека.

 Според Огнян Ковачев в „Бай Ганьо“ – книга за слугата – господар или в търсене на изгубената идентичност“ писателят с активна гражданска съвест проблематизира  родовата идентичност, която е общо място, обединяващо в творбата „Бай Ганьо“ разказвача и героя. От „Съотечественик – трябва да му услужа“ до „…моля ти се бе, бай Василе, българи сме най – сетне…“ България винаги остава над всичко. Бай Ганьо се превръща в образ – изпитание на националната идея, за него патриотизмът е това, което за Смердяков от романа „Братя Карамазови“ е принципът „всичко е позволено“. В контекста на българския модернизъм творчеството на Алеко представя неговия комичен вариант. В този опит за раздяла с миналото се ражда един изключително устойчив културен образ, който се отправя в търсене на своята нова идентичност. Боян Болгар в „Трето пътуване с Диоген“ казва за бай Ганьо, че „ не е само нашенец, но е бил и древен атинянин. Приемливо е, понеже и един Теофраст е бил един Алеко за своето време, само че не е имал ориста да бъде смъртно повален на трийсет и четири годишна възраст от олицетворените си герои“.

Не случайно Алеко става жертва на нравите на своето време, неудобен със своята гражданска позиция, смелост и дързост. Актуална е и днес карикатурата на Илия Бешков „Бай Ганьо убива създателя си“. На празника на славянските просветители Кирил и Методий през 1897 г., напускайки с файтон село Радилово, Алеко е убит от един „сгрешил“ куршум. Неудобен с таланта и безкористната си душа, Щастливецът според Димитър Благоев е притежавал „поетическа и прекрасна душа, убеждения на родолюбец, хуманист и гражданин.“

Днес повече от всякога ни е нужен  Алеко Константинов! Щастливецът е измежду онези непреходни и провокиращи присъствия в културната история на нацията ни. Да следваме неговия пример и да бъдем хора с будна гражданска съвест и позиция.

Веселина ВЛАДИМИРОВА

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK