Ако мине черна котка на път за риболов

Преглеждания: 218 #
21 Sep 2019

 Който не е ходил на риболов нищо не знае и не може да усети тръпката при вида на поклащащата се плувка – дали тя ще помръдне и потъне, да ти се разтреперят ръцете, когато държиш огъващия се дълъг прът под тежестта на уловилата се риба. Аз не съм изпитвал подобни усещания, но пък постоянно слушам за това моите двама добри приятели – Сашо Гогата и Светльо Шарана, галено наричан от приятелите си Шурка. И двамата са запалени риболовци, минутка свободна да имат веднага вземат всички рибарски атрибути и са на реката. Рибарските им принадлежности са винаги предварително почистени и подготвени. За тях лошо време няма, през всички сезони те са отдадени на своята риболовна страст. Проливният дъжд и горещото парещо слънце не ги плашат, те са неотлъчно приседнали на своите любими места в очакване да им се потопи плувката. Единствено през пролетта, когато риболовът е забранен, те не са там. Все съм чувал за запалени рибари, или ловци, но като тия двамата не съм срещал. Е, вярно е, че когато се връщат от риболов живарниците им са винаги пълни с риба, кога по-малко, кога повече, но никога с празни ръце. Обаче, когато ловът им е „ялов”, за да не се излагат, минават през магазина и от там пълнят живарниците си с риба. При тях никога няма празно, затова доста често минават през рибарския магазин. Известни са сред колегите си рибари като най-добрите, дори в махалата децата непрекъснато ги молят да им разказват за тънкостите на тази тяхна страст – риболова. Често съм се чудил, защо само двамата ходят заедно на риболов и то само на своите постоянни места, където знаят, че се лови разнообразен вид риба. Ако някой техен колега приседне до тях – те стават, обират си такъмите и се местят далече от това място. Много пъти съм ги молил да ме вземат с тях в някой почивен ден, но винаги, по най-деликатен начин, получавам техния отказ, като ми обясняват, че щели да стоят малко, друг път не били готови със захранките, единия от тях имал работа или бил болен, така стопираха мераците ми да съм с тях. Но една вечер случайно ги видях пред рибарския магазин да си купуват хранилки, червеи, единият от тях си избираше въдици и ги заговорих: - Здравейте - Здравей – изненадано и не много дружелюбно ми отговори Сашо. Тук е мястото да отбележа, че по-младият от тях – Шарана е моят син и от него научавам за техните успехи и неуспехи в общата им страст – риболова. Така моето желание да отида с тях се увенча с успех, но и с уговорката, че ще мълча като риба през целия ден. Имах съмнения, че ще мога да устоя на това тяхно условие, но се съгласих. Една съботна вечер синът ми ме покани да отида с тях на другия ден като ми заръча да не се успя, защото ще тръгнат в ранно утро. - Татко, приготви се, знаеш къде да ни чакаш, пък и познаваш джипа на Сашо. - Да взема ли нещо? – попитах го аз. - Нищо няма да вземаш, всичко сме приготвили. Сутринта станах рано, за всеки случай си взех една книжка, за да имам с какво да се занимавам и още преди уречения час бях пред блока. Трябваше да тръгнем рано, преди да се развидели, но Сашо закъсня, имал проблеми с джипа. - Не трябваше ли да тръгнем по тъмно, за да заемете вашите хубави места? – попитах аз с половин уста. Не чух отговор, явно беше много сърдит, в джипа се чуваше само равномерното ръмжене на двигателя. По едно време, преди да излезем от града, Сашо така рязко натисна спирачката, че както бях зад него направо се хвърлих на гърба му. От устата му изригнаха такива нецензурни псувни, че чак се изчервих, такива бях чувал само от сърбите. - До тук, връщаме се – изригна той. - Какво ти става бе, човече, как така „връщаме се“? Сума ти пари изхарчихме, а сега се връщаме – развика се синът ми. - Не видя ли, какво мина пред джипа ми? - Е, видях черна котка, и какво от това? За първи път ли котки ти минават пътя? - Но баш черна не е на добро. Това е лоша поличба – продължи да настоява Сашо. Слушах разправията им, не се удържах и му казах, че си внушава, а като ревна той срещу мен, едва не ме изкара мен виновен. А аз едва се сдържах да не избухна в смях за това негово невежо суеверие. Шарана ядосано ми каза да слизаме, но докато отвори вратата Сашо Гогата запали джипа. - Затваряй и сядай, тръгваме, но ако нещо се случи знай, че ти ще си виновен за несполуките. Поехме мълчаливо, Сашко караше бързо и от време на време подскачахме от някоя голяма пътна дупка. Не знаех къде отиват на риболов, но си мълчах, не смеех да ги питам. След около час стигнахме на уреченото място. Слънцето вече пускаше своите тънки лъчи, времето щеше да е хубаво, въпреки ранният пролетен ден. Водата на реката вече бе започнала да пълни своето корито от топенето на снега. Пътувахме още около десет минути край стръмния десет бряг на някаква река, разбрах, че е Осъм. Сашо спря, двамата едновременно слязоха от колата да огледат мястото, но каква бе изненадата им - по двата бряга, до самото устие, бяха наредени десетки техни колеги въдичари. Както бързо слязоха, още по-бързо се върнаха в джипа. Гогата бе зачервен като варен рак, и двамата мълчаха. Той обърна колата и спря на около двеста метра по-надолу от групата въдичари. Намериха някакво място, по тяхна преценка идеално за риболов, извадиха рибарските си такъми, накачиха стръвта по кордата, нагласиха се удобно, а аз гледах внимателно техните бързи действия. Забелязах, че в един и същ момент, едновременно вдигнаха прътовете си и със замах опънаха кордата. В тихата вода се чу само силен плясък и тежестта потъна в дълбините на реката. Аз седнах на един дънер на брега, загледах се в тях и видях как погледите и на двамата бяха вперени във водата. Стоях и гледах, слънцето вече се бе вдигнало нависоко и изпращаше към нас една мека и немного силна топлинка. По течението лекият бриз носеше вълшебното ухание на първите разцъфнали върби, клоните им почти опираха в бистрите води на реката. Взех книгата и започнах да чета, но нищо не влезе в главата ми, не изпитвах интерес, въпреки, че беше увлекателна. По едно време Сашо подвикна към мен: - Искаш ли да ловиш и ти риба? До колата има два пръта, вземи този, който е с плувката, а в багажника има една бяла пластмасова кофа, тя е за рибата, която ще уловиш. Нямах желание да ловя риба, но пък не ми се стоеше без работа. Сашо ми даде една кутийка със стръв и ми пожела късмет. Взех пръта, кофата и стръвта и тръгнах надолу към устието. Намерих си удобно местенце, нагласих си стръвта на малката въдичка, вдигнах плувката по-нагоре от тежестта като оставих по-дълга корда. Не хвърлих тежестта далече, към средата на реката, а я оставих само на два-три метра от брега и зачаках. Не мина много време и плувката започна да заиграва, дръпна силно и потъна. Извадих въдицата, а на малката кукичка бе закачен хубав бял уклеек. Па като потръгна риболова ми, не успявах да вадя един след друг хубави едри бели уклейци. Хванах и няколко едри тарана. Не усетих как мина времето, слънцето бе вече високо, бях толкова увлечен, че едва чух виковете на Сашо: - Ела бе, ела бързо при нас. Захвърлих пръта на брега и дотичах при тях. И що да видя? И двамата висят хванати за един върбов клон. - Какво ни гледаш като гърмян заек, бе? Вади ни бързо, че умряхме от студ. Огледах се да намеря някой кол, но около мен нямаше такъв. Съблякох си якето и го пуснах към тях, Сашо успя да се хване за ръкава му. - Дърпай и внимавай да не ме изтървеш, че течението ще ме грабне и … отидох – започна да ме наставлява той. Брега беше почти отвесен, с лек малък наклон към водата, добре че имаше издадени здрави корени на върбата израсла на самия бряг. Започна се една голяма мъка, нямах сили да извадя това огромно туловище от 120-130 килограма. Взех да дърпам, колкото сили имам, тъкмо да го извадя, той се свлече в студената вода на реката. Починах си малко и му ревнах, колкото сили имах: - Слушай, братче, виждаш тия корени, нали? Хващаш се за тях и полека лека се издърпваш нагоре. Слава Богу, послуша ме и метър по метър, бавно, с триста зора излезе на брега. Ваденето на Шарана бе по-леко. Бяхме двама. Намерихме един дълъг, не много дебел, върбов кол и с него го измъкнахме. И двамата седнаха на дънера, на който седях аз, починаха си, съблякоха дрехите си, изцедиха ги и обраха рибарските си атрибути. През това време аз отидох до мястото, където ловях риба за да си прибера такъмите и кофичката, която бе до половината пълна с моя сполучлив улов. Те, като видяха моята риба, само се спогледаха, огледаха и мен, но толкова враждебно, че от очите им излизаха малки стрелички. Сашко запали джипа и поехме по обратния път. Всички мълчахме, муха да бръмне ще се чуе, въпреки шума от двигателя на колата. Пристигнахме по живо по здраво – аз с половин кофа риба, а те мокри, като че ги е влачил порой след силен дъжд. От тогава нито единия, нито другия ме е канил с тях на риболов.
Капитан Константин Динков/Льони/ Свищов

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Свищов бедства, Общината се държи като комунист на разпит! /СНИМКИ/