345 години от смъртта на Филип Станиславов - автор на Абагар

Преглеждания: 85 #
13 Aug 2019

На 8 август 1674г., само две седмици след смъртта на Петър Парчевич, приключва земния си път и един друг титан на българското национално-освободително движение - Никополският католически епископ и автор на Първата българска печатна книга на новобългарски език Абагар - Филип Станиславов. Българската историческа памет е в дълг на този изключително пламенен и темпераментен български патриот. Връстник на Петър Парчевич, роден в село Ореш, получил първоначалното си образование в Чипровското училище по граматика, той продължил образованието си в Илирийския колеж за даровити славянски деца в град Лорето, Италия, и то в един и същи клас с Петър Парчевич по Граматика. Както знаменитите си съвременници Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Франческо Соймирович, Стефан Кнежевич, Антон Стефанов, Георги Пеячевич, той ще посвети живота си на каузата за Освобождението на България и просветното и духовно израстване на българския народ. Пламенната му загриженост за бъдещето на народа му и пълната му отдаденост на тази кауза го подтикнали да отвори и организира Второто училище в България след Чипровското в село Трънчовица, Никополско, за което построил специална сграда и то в по-голямата част със собствени средства, като не намирал финансова подкрепа от страна на Рим или други спомоществуватели.
В 1640 г. той придружавал Петър Богдан Бакшев при голямата му обиколка в Северна България и Влашко, когато последният написал знаменитото си "Описание на царство България". Десетина години по-късно високо образованият и пропит с патриотични чувства Филип Станиславов ще напише в своя Абагар: "Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя народ български да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 г. на 6 май в Светия град, където почиват телата на Петър и Павел."
Днес Абагар е в библиотеките на Рим, Виена, Париж, Копенхаген, Брюксел, Одеса, Москва, Лайпциг и София. Неговото семейство по-късно се преселва в Чипровци и взема дейно участие в Чипровското въстание. Племенниците му Иван и Михаил Станиславови били водачи на чети по време на въстанието и се отличили особено много с героизма си в битката при Кутловица (дн. Монтана). Славата за тяхната храброст в тази битка се разнасяла цели десетилетия след това в паметта на скитащите потомци из Влашко, Трансилвания и Банат и дори достигнала до ушите на австрийската императрица Мария Терезия, за което тя удостоила с благородническа титла неговия племенник Никола Станиславич. Последният станал новият духовен водач на българите в изгнание - епископ Никола Станиславич заедно с Никола Качамаг и Яков Бибич водил преговорите с Мария Терезия за заселване на прокуденото население от Чипровско и Никополско в областта Банат.
Снимката по-долу е от Архива на Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим, съхраняван в Секретния архив на Ватикана. Съдържа списък на учениците от Илирийския колеж в Лорето, Италия за учебната 1630 год. От нея е видно, че Филип Станиславов и Петър Парчевич са учели там в един и същи клас Граматика. Заедно с Филип Станиславов и Петър Парчевич по това време там учели и Петър Лекичич, Марко Бабич и Джовани Прино (Иван Приин) от Чипровци и Петър Башевич от село Петокладенци, Никополско. Петър Парчевич и Филип Станиславов дори написали протестно писмо до Ректора на Колежа, в което се оплаквали от ниското за тях ниво на образованието, което се преподавало там и настоявали да се повиши качеството на образованието, за да бъдат по-полезни на своя народ, когато се върнат в Родината си.

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

пред Извикано

Общинска управа 2015 - 2019: Издевателство и тормоз над обикновените граждани! Самозабравили се и ЛУМПЕНИЗИРАНИ чиновници изпращат "Общинска охрана" да преследва Гражданина в частния му имот - с репресивното разпореждане да....ПОДПИШЕ АКТА, чието получаване ПО-РАНО по пощата Гражданинът не само не отрича, но и е обжалвал, прилагайки го към Жалбата до Съда.

Официална страница на FACEBOOK