Анна и Димитър Спасови живеят в света на древните римляни

Анна и Димитър Спасови са от Свищов и са посветили живота си на мисията да представят историята по нетрадиционен и интересен начин. Те го правят чрез различни демонстрации, показващи бита и занаятите на нашите предци. Двамата са реконструктори, организатори и участници в много исторически възстановки и фестивали в България и чужбина. Отскоро семейството е закупило къща в Никюп, където предстои да се установи за постоянно.
Анна е завършила керамика в Троян. Понастоящем работи в Първото българско читалище в Свищов „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, където преподава рисуване и керамика на ученици. Паралелно с това тя провежда занимания и в Центъра за работа с деца с увреждания в крайдунавския град, в които по-скоро набляга на терапевтичния ефект от работата с глина. Димитър Спасов произхожда от един от най-старите свищовски родове и му е много болно, че му се налага да напусне града на своите деди. Досега се е занимавал с много неща. Бил е хижар, собственик на заведение, охранител, дългогодишен редактор на свищовското радио, музеен работник, но се припознава най-вече в работата си с историята и историческите реконструкции. С възстановки двамата започват да се занимават през 2008 г. Целта им е да възродят части от античния свят, пресъздавайки античния човек с неговото възприятие за света.
„Това, което най-вече се вижда на реанакторските фестивали е военното дело, но то е само една малка част от нашите занимания. Ние се опитваме да възпроизведем начина на производство, начина на общуване през античността. В един момент това толкова завладява съзнанието, че се превръща в начин на живот, променя се дори мисленето“, споделят Ани и Митко.
Всичко започва покрай журналистическата работа на Димитър. Община Свищов взема решение да направи по-атрактивен историческия обект Нове, който е сред трите легионни града в България, един от най-добре проучените такива в Европа и изобщо в границите на бившата Римска империя. Тогава е създадена група, която да популяризира като туристическа дестинация Свищов и Нове, а Димитър е натоварен да се занимава предимно с отразяването на организираните събития. Постепенно той навлиза в дейността на групата, която все още съществува и продължава да се радва на интерес, и става част от нея. Впоследствие Спасов решава да се отдели, за да не се ограничава само в рамките на свищовския исторически обект, а да се задълбочи в тоталната реконструкция на античния свят. Малко по малко той и съпругата му намират съмишленици и решават да се занимават с това за собствено удоволствие, без да си поставят конкретни цели. Така се включват в едно общество в България, което въпреки, че не е толкова популярно, включва немалък брой хора. Те не се събират само по фестивалите за възстановки, а поддържат постоянен контакт и тази среда неминуемо повлиява на тяхното ежедневие, разказват Спасови.
„Понеже много силно желаем това, което правим, да е качествено, с Ани винаги се стараем да отидем първи на мястото, на което ще се провеждат възстановки. Запознаваме се с терена, искаме да го усетим, да си изберем място за лагер. Никополис ад Иструм край Никюп беше единственото място, където кметицата винаги ни изпреварваше. Тя ни очарова освен като човек и администратор, така и със сериозното си отношение към това, което прави. Йорданка Атанасова изпитва истинско вътрешно удоволствие от това да промотира и популяризира този археологически обект и покрай това се сприятелихме“, разказва Димитър. Той и Ани споделят с нея, че искат да заживеят на село и да водят по-природосъобразен начин на живот и тя им предлага да закупят къща в селото. Така двамата свищовлии решават да се преместят да живеят в Никюп. За в бъдеще те и кметицата планират заедно да направят нещо, което би било от полза и за античния римски град до великотърновското село. Идеята им е в рамките на археологическия обект да пресъздадат едно домакинство, възможно най-добре представящо бита на местните древни жители от началото на 1-ви докъм 3-ти век сл. Хр. Желанието им е да покажат древните средства за производство, занаятите, начинът, по който тогава е приготвяна храната. Предвидени са също възможности за снимки и различни атракции, които да са в симбиоза с римския град, обяснява Димитър. Така ще се добавят допълнителни емоции и преживявания за посетителите, но за това е нужно време. За радост, двамата възстановчици получават разбиране и подкрепа и от екипа на Регионалния исторически музей във В. Търново.
Част от облеклото и останалия реквизит, който използват за своите възстановки, Димитър и Анна изработват сами. Някои неща купуват от други реанактори и занимаващи се с подобни дейности съмишленици, а останалите – и от различни магазини. Обикновено най-голям интерес към това, което представят двамата, проявяват децата и младежите. Ана и Димитър често гостуват в Румъния, били са в Италия и Полша, където обикновено привличат вниманието още от пръв поглед. В България понякога са посрещани с подозрение и дистанцираност, но впоследствие винаги успяват да спечелят публиката на своя страна. Често зрителите на възстановките са изненадани колко общи неща има между живота преди векове и настоящото ни ежедневие, но и колко са различни. Те научават, че античния човек е приемал земята и всички проявления на природата като едно. Според него всичко е одухотворено, има божествен произход и когато той създава нещо, по някакъв начин участва в голямото сътворение на света, влагайки своята душа, обяснява Спасов.
Анна и Димитър ще се радват ако успеят да намерят последователи и да създадат своето малко общество в Никюп и региона. Казват, че техните синове, единият от които на 19 г., а другият на 16 г., са израснали по крепостите и по поляните с мечове, лъкове и копия и за тях това отдавна е начин на живот. Тези които искат да станат сериозни реанактори обаче, трябва да вложат немалко средства в облекло и оборудване, предупреждава Митко.
„Ние определено имаме идеи да работим с деца от Никюп и от В. Търново, защото когато запалиш една младежка душа по това, което правиш, всичко прераства в нещо по-голямо. Така престава да става въпрос просто за възстановки, а започват едни вечери край огъня, споделяне на истории и факти, едно взаимно обучение, което приобщава младото поколение към нашия свят“, казва Ани. Идеята е всяко дете да види какво е пещ, само да изработи глинен съд, да отсече монета, да издялка фигурка от дърво, да сложи на главата си шлем и така историята да се превърне за него в нещо различно от безинтересен учебен предмет.
Пътуването по различни фестивали в България и по света често е свързано с интересни преживявания, споделят двамата свищовлии. Случвало се е възстановчици да бъдат задържани от полицията, някои да бъдат ритнати от кон, а други набучени по невнимание с копие, но извън тези премеждия този друг свят е изпълнен с добронамереност и положителни емоции.
В Никюп Ани и Димитър се чувстват много добре приети от местните хора. Те дори са изненадани, че вече всички ги познават и с удоволствие се радват на вниманието от страна на съседите и останалите жители на селото. Семейството с нетърпение очаква да се премести изцяло в Никюп и да се наслаждава на спокойствието и връзката си със земята, приютявала преди векове и древните римляни.
Николай ВЕНКОВ, „Янтра ДНЕС“
сн. личен архив