Ако човещината се завърне, ще ни има! Ядем сирене без мляко и колбаси без месо…

Уважаема редакция,
Редовно следя Вашите рубрики “Едно мнение”, “Нещата от живота”, “Споделено”. Радвам се, че давате възможност на хората да изразяват чрез вестника това, което ги вълнува. Реших и аз да сторя с това, с надеждата, че може да бъде публикувано. Напоследък стават много неща, които ме безпокоят, а аз не съм безразлична към тях…

Ядем сирене, в което няма мляко, а колбасите ни са без месо. Храните ни се промениха, станаха блудкави и безвкусни. Няма ги чистите български продукти. Но това, което повече започва да ме безпокои е, че у хората вече я няма човещината.

Изчезването й е причината за всичката лошотия в живота ни, за лъжите, за кражбите, за убийствата. Това е и основната причина за престъпното модифициране на повечето от продуктите ни, за превръщането им в отрови, за мъчнотиите, трагедиите и ужасиите. Новините ни са пълни с черни вести. И всичко това до липса на човещина.

Дотам сме стигнали, че не се поздравяваме в кооперацията, в която живеем, не си благодарим, не се извиняваме, не се гледаме в очите. Живеем един с друг, един до друг, но не се виждаме, не се чуваме, не се уважаваме, не си съчувстваме, не се обичаме. Мразим се един друг, себе си дори не обичаме.

Наскоро изпратихме наш съкооператор от този свят. Отиде си без диагноза. Единственият му син живее и работи в Италия. Не дойде, когато баща му береше душа, не дойде да го изпрати и във вечния му дом. А беше отглеждан и обгрижван, както само истински български родители могат да се жертват за едното чедо. Бащата помогна със средства да си купи жилище в Рим. Е, не дочака отплата.

Много са възрастните у нас, които са безпомощни и самотни. Изоставени на произвола на жестоката съдба от властта и от децата си, които си пазят хляба в чужди държави. Животът ни става все по-тежък, а и дни на други го правим още по-страшен. Пречим си и си вредим, вместо да си помагаме.

Има ли нещо, което да ни обедини? Нищо не разстърсва свяст и съвест. Безразличие и равнодушие. Ще възразите: “Не сме всички такива!”. Слава Богу!

Сега най-нужни са ни уроците по човещина. Ако тя се завърне, ще ни има!

Радина СИМЕОНОВА,
Вестник Дунавско дело