80-годишна от Свищов издаде стихосбирка на български и френски

Светла Блажева, родена преди 80 години в село Горна Студена, издаде стихосбирка на български и френски език със заглавие „Шепотът на времето“ ( „Le murmure du temps“).

„Родена съм по жътва – 15 август в Горна Студена, когато родителите ми са помагали на баба и дядо през ваканцията“ , споделя за Актуално Свищов авторката. Животът й до завършване на гимназия „Алеко Константинов“ през 1963 г. преминава в Свищов.

Градът остава завинаги в съзнанието й – тези години бележат дълбоко живота ѝ, стават нейно творческо вдъхновение…

„Чрез поезията си споделям преживяното“ , споделя Светла Блажева.

„Това е моята изповед“.
Едно от силните чувства, което я променя е свързано с едно голямо разочарование. Тя е отличничка на випуска. Мечтае да стане лекар, но не получава бележка за благонадеждност на произхода и не я приемат да следва медицина.

„Цяла година ходих облечена в черно. Бях в траур. Трудно преживях разбитата си мечта“, спомня си днес авторката.

Може би съдбата има пръст….колко ли пъти поради болезнена чувствителност е щяла да „умира“ с всеки пациент..

В крайна сметка висше образование завършва в София, икономика и организация на транспорта. По този начин поема пътя на своите родители – Марин Блажев Матев и Иванка Ангелова Колева- Матева, които са възпитаници на Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“.

Трудовият й стаж преминава в ИСО „Телекомплект“ , София . Работи и като главен счетоводител в Алжир. Живяла е една година във Франция и 24 години в Канада. Днес, вече пенсионер, Светла живее в София.

И до днес си спомня града на Щастливеца от своето детство и младежки години. Споделя, че по майчина линия е родственица на четника на Христо Ботев Иваница Данчев. Спомня си за своите баба и дядо, които са дългогодишни учители.

Стихосбирката ѝ от 167 страници е посветена на роднини и приятели. Пише от дете, но сериозните й творчески опити са от времето на престоя ѝ в Алжир.

В заключение споделя, че живее с мисълта за Свищов, за местата по света, които е посетила и хората, които е срещнала и възкресява преживяното в рима.

Планира и тази година посещение, за да освежи за пореден път спомените и чувствата си към Свищов.
Александър ШАБОВ

СВИЩОВ
Градът на стоте първи
неща
в мен е през деня и в нощта.
Как да се отнеме
гордостта на Свищовското „племе“.
Особена кръв бурно тече
в това малко дунавско градче.
Малко ли? -О, не, голямо е и славно….
Няма на себе си равно.
На три пъти в пламъци изгаряло…
Ала никога не се прекланяло…
От пепелищата се въздигало…
О, незабравимо минало …
Човеците сърцати
и бедни и богати
дарявали с щедрост…
Възкресявали свещената си крепост.
И днес е там горе и от високо
гледа с очите на Щастливеца Алеко .
Пред теб коленича…
Скъп спомен, моя притча.
Светла БЛАЖЕВА