Една от обществените сгради на града, която много десетилетия бе непосредствено свързана с бита на свищовци, бе сградата на старата Баня в центъра на града. Възрастните свищовци вероятно си спомнят с умиление за ежеседмичните посещения на тази сграда, особено през детските им години, когато са лудували в малкия басейн в салона на банята – под укорителния поглед на теляка – главното “административно” лице в къпалния салон.
Историята на Градската баня може би започва с едно съобщение във в-к “Народа” от 6.VI.1879 г., непосредствено след Освобождението. Двама чуждестранни предприемачи, установили се в крайдунавския ни град, съобщават, че “…отваряме тука техническо писалище за начъртаване на планови на разни здания и градини, присмятвания за разноските им, кроежи за сякакъв вид фабрики и индустриялни заведения, мостове, шосета, пивници (хумби) непроницаеми от водъ и сякакъв вид архитектурни работи, предприемаме тяхното изработвание”. Съобщават и своя адрес: “Срещу полицията из пътят към скелята. Мусути и Страцабоски”.
Тези предприемачи предлагат да направят проект и да осъществят направата на една градска баня, като се наемат да извършат това за 35 хил. франка (Р.В.Р. – един френски франк=един лев) “…съ сичките им макани и тяхното закрепявание”. Банята, която се наемат да направят, ще може да обслужва до 200 души на ден “…и ако са войскари – от 400 до 500 войници на ден в растояние на 10 часа през денът да работи…”
Въпросът за изграждане на градска баня се поставя за решаване 6 години по-късно. В Протоколната книга на Градския общински съвет на 11 юни 1885 г. е записана “Молба от Общинското управление до Българска народна банка за отпускане на заем за постройка на баня в града”. Три години по-късно Градският общински съвет взема решение за строеж на баня (15 март 1888 г.). Кога точно е започнало строителството и кои са изпълнителите все още не сме открили. Но от протоколите на Градския общински съвет узнаваме, че през 1890 г. е приет Правилник за експлоатиране и управление на новопостроената градска баня (4.XII.1890 г.). Следователно през 1890 г. вече има изградена и функционираща градска баня.
От старите свищовски вестници също така научаваме, че през 1914 г. се извършва ремонт на градската баня (в.”Дунавски известия”, бр.44 от 1.XI. и бр. 46 от 15.XI.1914 г.)
Отново за ремонт на градската баня научаваме от в-к “Свободна мисъл”, бр.75 от 9.Х.1926 г.: “Ремонтът на градската баня, който влиза в плана по електрифицирането на града, е предаден на предприемача г-н Гюдеров.”(Р.В.Р.-вероятно това е бащата Васил Гюдеров, тъй като синът му Слави Гюдеров открива своя строително-предприемаческа фирма след смъртта на баща си през 1932 г.).
През 1928 г. сградата на Градската баня вече добива новия си вид, познат на моето поколение свищовци. В-к ”Свободна мисъл”, бр. 177 от 15 септември 1928 г. съобщава, че “Градската баня, в новия си вид – без кумин, е една стилна постройка, имаща извътре всичките необходими разпределения за едно модерно банюване”. След това се съобщава, че Градската баня е на привършване и скоро ще бъде осветена тържествено: “Тя е наистина една модерна баня, от каквото града ни дълги години е бил лишаван.”(В. “Свободна мисъл”, бр.184 от 3.XI.1928 г.). На 23 декември същата година Градската баня вече е готова: “На 23 т.м. се освети електрическата ни централа и заедно с нея и коренно престроената (почти наново въздигната) градска баня, която от около 25 години бе запусната и полуразрушена вече”. Свищовските граждани още на 26.XII. от 7 ч. започват да ползват услугите на тази придобивка. Таксите за къпането са били: 15 лева за първа класа и 10 лева за втора класа (за сравнение – един килограм говеждо месо е 25 лева, а свинското месо – 18 лева). На желаещите се предлагат и цени за абонаментно къпане през 1934 г.: 150 лева за първа класа и 100 лева за втора класа – за месечен абонамент; за къпане във вана – 10 лева на къпане. (За сравнение, през 1934 г. един тон пернишки въглища първо качество се купува за 400 лева, а часовник-будилник за 150 лева). През следващата година (1935) цените за къпане в Градската баня са: за обикновен билет първа класа – 12 лева, за втора класа – 8 лева, за покривка – 2 лева, за теляк – 8 лева, за ученици – 6 лева, вана за 1 час – 20 лева. Въвежда се практиката за абонаментни семейни билети за къпане, както и летни билети – с намалени цени. (В.“Свободна мисъл”, бр. 475 от 5 януари 1935 г.).
В нашето съвременно общество градските (обществените) бани са вече ненужни – такива удобства имаме във всеки дом. Но сградите на градските бани остават, макар и с променено предназначение, да ни напомнят за минали години, годините на нашата безгрижна младост.
Свищов, април 2009 г.
Радко ВАСИЛЕВ РАДКОВ
Сподели с