34-годишен свищовлия съчетава успешно научната работа и изявите си на професионален състезател по кикбокс

Иван Ангелов е главен асистент, преподавател към катедра Международни икономически отношения в Академията. Със спорт се занимава от ранна възраст – 6-годишен влиза в залата по карате. От 2008 година обаче започва сериозно да тренира кикбокс, а днес вече е професионален състезател и треньор, развиващ собствен клуб. В периода 2013 – 2016 година е докторант и успешно защитава дисертация на тема „Национална политика за привличане на преки чуждестранни инвестиции“. Как съчетава научната работа и спортните изяви преподавателят споделя пред Актуално Свищов…

Иван Ангелов – Професора е неговият прякор. А историята за него е следната: „Аз съм главен-асистент, доктор по икономика. Един мой колега ми лепна този прякор. Покрай това, че на английски главен-асистент е asistant professor, той реши, че съм професор и оттогава професоре, професоре, и си остана така“.

Запитан как коментира мнението за силовите спортове, кикбоксьорът отговаря: „Оказва се, че когато методиките в спорта са толкова развити, и силите там са изравнени, всичко е в главата и до това какво мислим. В спорта се изисква много интелект. Мит е това нещо, че бойците не притежават никакъв интелект. Има много техническа подготовка за едно такова състезание.“

От много малък главен асистент Иван Ангелов има афинитет към спорта. Още на 6 години родителите му го записват на карате. „На тази възраст всяко дете иска да пробва всякакви видове спортове. Карате изкарах може би година. След това съм тренирал тенис на маса, баскетбол, хип хоп танци. Не съм спирал да спортувам активно. Към първоначалната си страст – бойните спортове и по-конкретно кикбокса, който е по-твърд спорт от каратето, се завърнах като студент“, спомня си днес преподавателят по МИО и професионален кикбоксьор.
През 2008 година е първото му състезание – студентско първенство, спомня си Иван Ангелов. Първоначално тренира към клуб от Варна преди с приятели да основат спортен клуб в Свищов, спомня си още той.
От 2021 година 34-годишният състезател и университетски преподавател развива спортната си дейност във Велико Търново, където ръководи собствен клуб. От 6 години е помощник-треньор, а от две години притежава и официална треньорска след дипломна квалификация, придобита след обучение в Националната спортна академия „Васил Левски“.

На въпрос как съчетава спорт и академична кариера Иван Ангелов отговаря: „Няма да лъжа много е трудно да се съчетават двете неща. Имат сходства, имат някакви допълващи се моменти, но са и не малко различни. Не е лесно ежедневно да превключваш от една среда, в която си доста различен като амплоа, спрямо другата. Освен чисто преподавателски ангажименти имам и доста научни. Ако има да напишеш една научна публикация – статия, доклад. Това не е някаква работа, която може да спреш, както ако имаш да пренесеш сто тухли – пренесъл си 20, ще си почина днес и от утре продължавам с 21-та. Тук трябва една продължителна във времето настройка и нагласа в главата ти, както се казва – да ти дойде музата, да я задържиш тази муза и да твориш научна работа. И в същото време се очаква от тебе да превключиш за няколко часа на тотално различна вълна, където спорта също иска своя фокус, концентрация. В него също има цели във времето, които също трябва да следиш и да спазваш различни правила. Това е може би най-трудно в съчетанието между двете. Но, когато има желание има и начин, който няма желание намира оправдание!“.

Спортът ми е дал много, не финансово, разбира се, категоричен е преподавателят-спортист. „Той ми даде много ментално, морално-волеви качества. Буквално ме изгради като характер в човека, който съм днес. Научи ме да не се отказвам, когато е трудно. Научи ме на постоянство, на воля, на борбеност. Научи ме като поставя някаква цел в спорта или в академичния живот, някакъв краен срок, да го спазвам, да работя въпреки обстоятелствата, а не да ги ползвам като оправдание. Няма да излъжа, ако кажа, че спортът взема – има травми понякога, ангажира те с много занимания, лишения. Когато моите приятели излизат на кафе или дискотека, аз си лягам рано или ставам рано за да мога да тренирам, особено ако искам да го съчетая с академичната професия. Спортът взема, но и дава. Всеки сам намира своето салдо, така да се каже кое е позитивно и кое е негативно“, сподели преподавателят по МИО Иван Ангелов.

Плановете на свищовлията са да продължава да се развива активно и в спорта и в университетската си дейност. Въпреки трудното съчетание на този етап не мисли да се отказва от едно от двете. Планира в спорта тепърва да се развива като треньор, но и не мисли да се откаже и от активната си дейност на професионален състезател. „Като атлети, като спортисти знаем, че имаме някакъв срок на годност, който при всеки е различен. Въпросът е до натоварване, травми, гени и т.н. На този етап ще продължа изявите си и като състезател, а като треньор тепърва има голямо поле за развитие и опит да трупам“, споделя Иван Ангелов.

Преподавателят участва активно в научно-изследователски проекти, освен чисто преподавателската дейност, свързана със студентите. Тази година е юбилейна а– 30 години от създаването на катедра Международни икономически отношения. По този повод предстои форум – конференция или кръгла маса, което ще бъде уточнено. Освен това среща на алумни клуба, който е един от най-активните в Академията. „Планът ми е да съм активен максимално и в двете сфери“, коментира преподавателят.

На въпрос как приемат близките му неговите спортните изяви Иван Ангелов отговаря: „Посвикнаха с тях. Майка ми и до ден днешен изпитва сериозни притеснения, когато участвам на състезателни форуми. По-скоро ме подкрепят. В началото, когато бях по-млад, по-малък имаха по-сериозни опасения. Видяха с времето, че когато си подготвен не е толкова страшно“.

Иван Ангелов е категоричен, че когато има дете ще е радостен то да се занимава със спорт, дори и да не е неговия. „За мен спортът е много добър вариант децата да се развиват не само физически като опорно-двигателна култура, но и ментално и морално волеви качества. Това, което аз видях и изпитах от спорта ще се радвам, дай Боже някой ден и моите деца, да минат по този път“, категоричен е преподавателят.