20-ГОДИШНИЯТ ВЕЛИКОТЪРНОВЕЦ ДИМИТЪР ДИКЕЛОВ НЯМА СОБСТВЕН АВТОМОБИЛ, КАКТО ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ВРЪСТНИЦИТЕ СИ, НО ВМЕСТО ТОВА ХОДИ НА МОРЕ С КОЛЕЛО, пише Михаил МИХАЛЕВ във вестник „Борба”. Това лято за втори път стига до Черноморието и освен във Варна се отбива и до Албена. Младият мъж е посветил голяма част от живота си на приключението да пътува на две колела и вече е минал хиляди километри.
Започнал да кара колело още като малък, но когато станал на 15 години, колоезденето се превърнало в повече от хоби. В началото Димитър избирал по-къси разстояния в града, обикалял кварталите на старата столица. Постепенно желанието му да кара го извело и извън Велико Търново. Приятелите му от тийнейджърските години един по един захвърлили колелата, но той продължил да спортува. Връстниците му после се качили на коли, но не и той. Младият мъж изкарал курсовете за шофьор едва наскоро. Приятелите му се изненадали, но той им обяснил, че към този момент изобщо не смята да оставя колелото.
МЕЧТИТЕ МУ СЕ ПРОСТИРАТ МНОГО ПО-ДАЛЕЧ, А ИМЕННО – ДА ОТКРИЕ ПЪРВИЯ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ВЕЛОКЛУБ. Все още не се решава на тази крачка, но е убеден, че един ден и това ще се случи. Желанието му е да обучава младежи и да ги запали за колоезденето.
В очакване да сбъдне мечтата си, Димитър постоянно използва свободното си време за къси и далечни преходи. Обикаля до съседни села и манастири, а най-дългият му пробег е до Никопол, когато изминава 303 километра. Това се случва през пролетта, а лятото достига и до Албена. През миналата година е първият му преход до Варна. Тръгва с двама свои приятели, а по пътя пука цели 6 гуми. За щастие, успява да стигне, след като използва собствените си резервни, тези на приятелите си и лепи една от спуканите. Лоша шега му изиграли тръни, които се забили в гумите. Шегува се, че за това пътуване към Черноморието може да се напише отделна статия. Иначе по пътя спирал в различни населени места и много от хората по бензиностанциите се изумявали, че е тръгнал на толкова дълъг път. А при тазгодишния му пробег до Албена изминал 260 километра. Цялото каране е 13 часа, от които 10 въртял педалите, а останалите 3 е почивал. По думите му не бива да се спира за повече от 15 минути, защото тялото се отпуска.
ОСВЕН ЧЕ ОТИВА НА АБИТУРИЕНТСКИЯ СИ БАЛ С КОЛЕЛО, ДИМИТЪР Е ХОДИЛ И ЧЕТИРИ ПЪТИ ДО ШИПКА.
Стигал е и до Дунав, както и до площадката за изкачване на връх Ботев, откъдето продължил пеша. В зависимост от пътя и терена сменя колелата. За дълги разстояния ползва шосейно от марката „Шокблейз“. Купил го втора ръка, тъй като са доста скъпи и карбонови. Но към момента му върши добра работа. По пътя се запознава с много нови хора. Понякога го спират по пътните отбивки, питат го колко време кара и накъде отива. Всичко това го кара да се чувства напълно свободен, защото опознава България и всичките й красоти.
Днес Димитър е второкурсник във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Учи педагогика на физическото възпитание. Когато записал, бил единственият, който ходи на лекции и упражнения с колелото. Това подействало вдъхновяващо на колегите му, които на следващата година взели своите велосипеди и също тръгнали към ректората на две колела. От този факт Димитър е изключително щастлив, защото иска с примера си да вдъхне кураж на все повече хора.
МЛАДИЯТ ВЕЛОСИПЕДИСТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РАЗОЧАРОВАН, ЧЕ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ЕДИН ОТ МАЛКОТО ОБЛАСТНИ ГРАДОВЕ, КОИТО НЯМАТ НИТО ЕДНА ВЕЛОАЛЕЯ.
Смята, че да караш в старата столица, е опасно, тъй като по тротоарите няма място, а на платното за движение винаги ще се намери някой, който да отнеме предимството на двуколесните. Желанието му е един ден във Велико Търново инфраструктурата да бъде пригодена за каране на колела и дава пример с Холандия, където велосипедите са основни превозни средства. Но дори и така, Димитър е убеден, че в градове като старата столица колелото е изключително удобно за придвижване, защото с него се избягват задръстванията, излиза безплатно и може да се достигне напряко до желаното място. А и самият той загрява сутрин за заниманията в университета, тъй като там тренира хандбал, лека атлетика и гимнастика. По този начин е решил и проблема с паркирането във Велико Търново.
И СЛЕД 10 ГОДИНИ ДИМИТЪР ОТНОВО СЕ ВИЖДА НА КОЛЕЛО. ТВЪРДИ, ЧЕ ИСКРАТА В НЕГО Е МНОГО СИЛНО ЗАПАЛЕНА. Иска да участва в състезания. До момента се е включвал във „Витоша 100“, една от най-мащабните надпревари в България. Всяка година участниците са над 1300, а Димитър Дикелов вече е в топ 150. За по-добро класиране му е необходимо и по-скъпо колело. Изобщо екипировката е изключително важна за всеки велосипедист. Самият той задължително кара с каска и светлоотразителна жилетка. Оборудван е и с фарове за нощно каране, носи със себе си вода, тонизиращи напитки, енергийни блокчета, сандвичи и банани.
Димитър Дикелов е част и от групата за движение и спорт TarnovoRuns, с която всеки вторник се включва в така наречените „веловторници“.

Преглеждания: 331