19-годишният свищовлия Дилян Петров е твърдо решен да изпълни с колорит сивия си свят, присъщ на хората, лишени от възможността да виждат, разказва Галина Георгиева на страниците на вестник „Борба“. Макар да е незрящ, младият мъж има амбиции и цели в живота, за които физическият дефицит не е фактор. Той е завършил обучение за масажисти и има диплома, която се признава у нас и в чужбина. Мечтае за трудова реализация и се надява някой работодател да повярва в него. Уверява, че ако му се даде шанс, ще докаже способности и умения, които дори здравите хора понякога не притежават. Според него хората с увреждания обичайно са подценявани, а всъщност те са отлични служители и в това вече са се убедили онези, които имат в екипа си такива личности.
Дилян започва своята борба за живот още с първата глътка въздух, която поема. Ражда се на 3 август 2002 г., но идва на този свят преждевременно – в седмия месец от бременността на майка си. Налага се да прекара известно време в кувьоз, докато се финализира развитието на ключови органи и системи в организма и достигне нормално тегло за изписване.
„Докато съм бил в кувьоз, зрението ми се уврежда. Може би е поради лекарска грешка, може причината да е друга, не съм убеден, но все пак важното е, че съм здрав и успявам да се оправя в живота“, споделя 19-годишният мъж.
Слепотата не му пречи да посещава детска градина и училище, да има приятели и да е обгърнат от любов от семейството си. През 2012 г. започва да посещава Дневния център за деца в увреждания в родния си град, където с помощта на екипа разширява кръгозора си във всевъзможни направления.
„В Дневния център придобих и обогатих своето познавателно развитие и знания, получих образование и имах пълноценно физическо и емоционално развитие. Всички тези умения спомогнаха за по-ефективното ми приобщаване към обществото. Винаги ще съм благодарен на специалистите за помощта“, споделя той.
След като навършил пълнолетие, дошло време да помисли и за своята реализация в живота. Стигнал до заключението, че не иска да оцелява чрез помощи от държавата, а да се труди като всички останали хора. Хрумнало му да стане масажист, за да е полезен на нуждаещите се. Така през 2020 г. завършва специализирано обучение в учебен център „ДАВИТОЗ“ – Варна.
„Търся професионална реализация, в която да мога да приложа на практика своите знания и умения, и работодател, който да ми даде възможност да се усъвършенствам. За мен е важно да знам, че трудът ми ще помогне на някого, а назначаването ми ще бъде голяма крачка към каузата за социална промяна и равнопоставеност на хората с увреждания“, категоричен е Дилян.
Изброява качествата си – организираност, прецизност, комуникативност и отдаденост на професията, и е готов да се премести в града, в който пожелаят да го наемат.
Кураж за преследване на мечтите му дава неговата приятелка Снежана, която също е незряща. Двамата са заедно от две години и се подкрепят в трудностите.
Отскоро Дилян се е захванал да развива своя YouTube канал „Светът на незрящите!“, в който споделя с какви проблеми се сблъскват хората с увреждания.