Много е писано за тези чешми, но днес са забравени и много от тях изоставени. Днес младите почти нищо не знаят за миналото на своя град, на своето село, за родния край, как са живели техните баби и дядовци, а и в още по-далечното минало. Без минало няма бъдеще, а и много отдавна са забравени, както старите обичаи, така и паметниците, оставени от нашите деди. Едни от тях са и чешмите. Затова искам да напиша за тях, за старите чешми с много чучури и дълги лакани.
Някога, както в далечното минало, така и в по-близко време, те били извор на живот за хората и за животните. Сигурен съм, че в Европа едва ли има друга страна с толкова много водоизточници, както у нас. Има останали чешми още от далечните години и векове, от нашите деди, които все още ползваме, макар и като паметници. Според дебита на водата те са били строени големи, средни и малки. Вероятно всеки от нас ще си спомни, че пътувайки, особено през летните месеци, сме спирали до някоя крайпътна чешма, за да утолим жаждата си със студена бистра изворна вода, да си починем под дебелата сянка на близкото вековно дърво и да се възхищаваме на красивата изработка на чешмата, на изящното творение на майсторските ръце, оставено за идните поколения.
След толкова много години още си спомням разказите на дядо и баба, как на хорото и край тези чешми момците са задявали момите. В ония далечни времена вода е текла само от тези сулнари, тук момите наливали в менци вода за вкъщи, а момците чакали своите изгори да дойдат за вода и я „напивали” от менците. Баба ми разказваше, че дядо, когато искал да бъде по-дълго с нея, й разливал водата. Така правели всички ергени.
Има много легенди, написани за тези паметници, за това наследство, което днес тъне в забрава. Някога в моя роден град Свищов и край свищовското землище имаше 17 – 18 чешми. Някои от тях и днес съществуват, но са изоставени, а други вече ги няма. Затова реших в началото на отминалото лято да ги обходя и да си припомня за всяка една от тях. Като млад много пъти съм ги посещавал и съм пил от тяхната студена и бистра вода. Исках да постоя край тях, да усетя прохладата, идваща от бликащите сулнари, на тази животворна течност.
В моят проект бяха крайградските чешми – в миналото, а днес вече в чертите на града. От всичките 18 на брой, девет са в града. Първо ще опиша чешмата в Рибарската махала, където се родих и отраснах. Тя се намираше точно на мегдана. Имам бегъл спомен, че тази чешма беше с два сулнара и един изваян от камък лакан, който постоянно бе пълен от бликащата, неспираща, бистра, като сълза, вода. Чешмата бе зидана от бял камък и с издълбан надпис на арабски в средата. Не мога да си спомня годината на нейния строеж, която също бе издълбана в камъка. Минавайки край мелницата, си спомних за „Вълковата чешма”, която беше точно срещу големия й портал. Имаше три дебитни сулнара, от които бликаше чиста бистра студена вода, а под тях масивен, издялан от здрав камък, лакан. Тази чешма с неспираща вода по всяко време на денонощието утоляваше жаждата на хора и животни, но тя вече не съществува.
Посетих и „Каптец чешма”, която се намира над мелницата, близо до гробищния парк. Допреди няколко години се използваше пълноценно, но днес е занемарена, обрасла в тръстика и нискостеблени дървета, а около нея се намира едно немалко тресавище. Срещу портала на гробищния парк, до детската градина, в миналото се намираше така наречената, „Бабина чешма”, но и тя отдавна е заличена.
Посетих „Рибарската”, намираща се на запад по пътя за местността „Корея”. Строена е в края на 19-ти и началото на 20-ти век от рибарската кооперация „Напредък”, откъдето носи и името си. „Войводската” се намира на високия южен склон на дълбокия път, който води за лозовите масиви на местността „Корея”. Тя също е с голям каменен лакан, с два чучура, но с намален дебит на вода, а през лятото почти пресъхва.
Отправих се и към „Кълна чешма”, намираща се срещу днешния хранителен магазин „Дунавия” в посока от плащад „Велешана” към болницата. И тя, като другите, бе каменна и масивна. Следващата бе така наречената „Хан бъчва”, на името на старинния хан, намиращ се до днешния ресторант „Мираж”.
„Кулникът” е чешма, действаща и днес, намираща се в близост до „Студентското градче” и жилищния комплекс „Стоян Ников”, и е добре поддържана.
Имам спомен и за още една, от която днес няма следа. Намираше се до западното крило на голямата сграда на училище „Генерал Борис Копчев”. На това място днес е построен жилищният блок „Момини гърди”. Тази чешма е била строена през 19-ти век, но беше запазена и с невероятен архитектурен стил. Изваяна от камък, с красиви орнаменти, с четири чучура, с постоянно бликаща бистра студена вода. Те бяха поставени на четири места и всеки от тях сочеше посоките – изток, запад, север и юг. През междучасията се редяхме на дълга опашка, за да пием от тази вълшебна вода. Отдавна, отдавна това творение на изкусен майстор е заличено завинаги, както и многото културни паметници, намиращи се по онова време в нашия град.
Все още днес съществуват – чешмата „Сулнара” в Ат пазар и тази, намираща се на площад „Хан бъчва”. Преди много години нямаше градска водоснабдителна канализация, а и от преди векове населението от нашия град черпеше вода за пиене и битови нужди именно от тези водоизточници, от тези чешми.
Константин Динков/Льони/