110 години от Дарението на Димитър Апостолов Ценов – пълен текст на завещанието

Преди 110 години на 1 септември 1912 година Дарителят Димитър Апостолов Ценов подписва завещанието си, с което години по-късно в Свищов е открито Висше училище, носещо неговото име.
В края на зимата нашумя темата с идеята на МОН за сливания на университети в България. Една от идеите визираше и Академията в Свищов, носеща името на Димитър Апостолов Ценов. Проверките в интернет тогава показаха, че никъде не публикуван пълния текст на завещанието на Дарителя.
С разрешението на проф. д-р Марияна Божинова, съдействието на Иван Богданов – завеждащ архива на Висшето училище и координацията на университетския пресцентър Актуално Свищов получи достъп до копие, машинописно под Инв. № 120. Самият оригинал по думите на г-н Богданов е бил съхранен в Българска народна банка. Важно е Свищов и неговите жители да пазят паметта на своя град…
Долуподписаният Димитър А. Ценов, българин, български поданик, родом от Свищов, живущ в София, здрав телесно и умствено, като желая след смъртта ми никои от роднините ми да не наследи моят имот, движим и недвижим, освен в размер както аз в това си завещание определям, и като желая всичко да бъде употребено за целта, която означавам по-долу, с пълно съзнание и без всяко принуждение написвам саморъчно това мое завещание, което трябва да се счита за изражение на моята последна воля, като отказвам всякакво право както на роднините си, така и на други лица, които и да били те, да оспорват тези мои разпореждания.
§1
Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на Господина Министра на Народното просвещение. На Българската държава, като мой универсален наследник, оставям всичките си движими и недвижими имоти след смъртта ми, с задълженията, които му възлагам, както следват по-долу. Ако Българската държава откаже, или по каквито и да било причини не може да приеме моето наследство, тогава назначавам за свой универсален наследник, с всички условия, права и задължения, както са предвидени в това ми завещание, Градската община на родния ми град Свищов, в лицето на Свищовския общински кмет.
§2
В силата на даденото мен от закона право, аз назначавам след моята смърт за изпълнители на това завещание г-на Д-р Стоян Данев, г-на Д-р Ив. Бешков, г-на Д-р С. А. Иванчев, г-на проф. Г. Данаилов, жители Софийски, които в ИМЕТО НА ПРИЯТЕЛСТВОТО НИ МОЛЯ ДА ИЗПЪЛНЯТ МИСИЯТА С КОЯТО ГИ НАТОВАРВАМ СПОРЕД ПРЕДПИСАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ закони и както тук разпореждам, а именно:
Да извършат иждивенията нужни непосредствено след смъртта ми.
Да ликвидират след смъртта ми моите взимания – давания според търговските ми книги. Моите по-главни движими и недвижими имоти личат в годишния ми инвентар – баланс.
Да се погрижат в съгласие с универсалния ми наследник да се превърнат в наличност пари или ценни книжа всички останали мои имоти движими и недвижими като ги продадат, ако е възможно в един срок от 5 (пет) години.
Да внесат последователно всички суми постъпили от моите имоти или принадлежащи на наследството ми в Българска народна банка, под лихвоносни условия, на името на фонда образуван на мое име, за който разпореждам в § 3 (трети) от това завещание.
В случай, че изпълнителите на завещанието ми Господин доктор Стоян Данев, господин Д-р С. А. Иванчов, господин проф. Г. Т. Данаилов, господин Д-р Иван М. Бешков не биха приели и четворицата заедно, или по отделно да се натоварват с възложената тям мисия, или ако някой от тях би починал преди мен, тогава на останалите, които са живи и са приели, възлагам грижата да бъдат изпълнители на завещанието ми. Ако обаче и четворицата откажат или починат, тогава възлагам на универсалния ми наследник да се грижи за точното изпълнение на завещаните ми разпореждания, като назначи в съгласие на Свищовското общинско управление други изпълнители.
§3
На универсалния си наследник възлагам да изпълни следващите мои завети и нареждания:
1-во. На рождените ми сестри Зица Ник. Станчова, Ангелина П. Ангелова и Хрисанта К. Костович завещавам по 15 000 (петнадесет) хиляди лева на всяка една. На Мар. М. Божинова завещавам да й се дава до живот по 250 (двеста и петдесет) лева месечно. На нейните дъщери Милка и Радка Ник. Божинови завещавам по 8 000 (осем хиляди) лева на всяка една. На всичките си други роднини, от коя и да е линия не оставям нищо, нито от движимите, нито от недвижимите ми имущества и им отказвам всяко право да претендират нещо от тях.
2-ро. На добрите си приятели и изпълнители на завещанието ми Господин Д-р Стоян Данев, Господин Д-р С. А. Иванчов, Господин проф. Георги Данаилов и Господин Д-р Ив. М. Бешков, аз бих желал да оставя по един малък спомен, в знак на дълбоката ми признателност към тях, като не притежавам обаче никакви ценни предмети, аз си позволявам и им завещавам по 3 000 (три хиляди) лева на всеки едного, с които да си купят по техен избор и вкус някой възпоменателен за мен предмет.
З-то. След реализирането на всички мои взимания наедно с всичко друго, което ще притежавам в деня на смъртта си и след като се изплатят разпорежданията ми по пункт 1-ви и 2-ри на този параграф останалото мое имущество, в неговата цялост, завещавам и нареждам да послужи за образуването на един фонд носящ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов” – приходите на който фонд да се употребят изключително за целта и по начина както по-долу обозначавам.
§4
Правилното управление на фонда, образуван според § 3 (трети) пункт 3 (трети) на това ми завещание и точното употребление на приходите му, предавам в ръцете и грижите на своя универсален наследник, когото моля и задължавам тези грижи на една изпълнителна комисия в състав от един делегат, назначен от Министерството на народното просвещение; от един делегат от Свищовската градска община и трети делегат да бъде ректора на Софийския университет.
Тая комисия да приеме целия ми имот, колкото е останал след изпълнението на казаното в § 3 (трети), пункт 1-ви и 2-ри (първи и втори) и на ония мои разпореждания, които от после допълнително към това завещание бих направил, или които биха произтекли от прилагането и изпълнението на завещанието ми и да положи тоя имот на оползотворение – капитализиране – като ще има грижата да не излага по никой начин неговото съществувание и нараствувание на някаква опасност. Този имот сигурно пласиран да остане непокътнат, като се капитализират постоянно и редовно приходите му докато чистия му приход достигне 300 000 (триста хиляди) златни лева годишно. Чистият приход ще се разбира така: след като предварително бъдат спаднати от прихода всички следуеми разходи, поддържания и подобрения недвижимите имоти, ако такива има още останали в наследство, или други каквито и да било иждивения, остатъка от прихода се счита за чист приход.
§5
След като прихода на фонда достигне в предидущия параграф §4 (четвърти) определеното положение т.е, чистия приход да достигне да бъде 300 000 (триста хиляди) златни лева годишно, универсалния.ми наследник да постъпи с капитала и прихода на фонда така:
От чистия приход 10% (десет) на стотех да се капитализират т.е. да се прибавят ежегодно и редовно – вечно – към капитала на фонда и неговото постоянно нарастване и увеличение. Под никакъв предлог и по никаква причина, каквато и да е била тя, това мое определение и нареждане не бива да бъде накърнено или изменено. Останалите 90% (деветдесет) на стотях от чистия приход ще се считат за едно цяло, което ще съставлява собствено разполагаемия годишен приход на фонда.
Моите деди, баща и аз намерихме нашия поминък в търговията и по традиция привезан към нея, съм твърдо убеден, че в бъдеще в България търговията и нашето търговско съсловие, ако то успее да се постави на висотата, която му подобава, ще бъдат важни фактори не само по развитието и напредъка на нашето отечество, но ще имат и решающе значение в съдбата на родината ни. Дълбоко убеден в това и от желание да бъда и аз що-годе полезен за постигането на тая цел, реших да посветя всичкия си труд на търговското поприще и като вярвам, че по този начин мога да бъда същевременно донякъде полезен и на родния си град Свищов тъй жестоко онеправдан от настаналите след Освобождението ни нови условия, определям и нареждам щото, щом чистия приход на фонда достигне както е предвидено в §4 (четвърти) 300 000 (триста хиляди) златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от прихода на фонда едно ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ по подобие на германските висши търговски училища и специално на недавна основаното висше търговско училище в Берлин – Ханделсхохшуле.
Това от мен създадено висше търговско училище в Свищов, не бива да се смесва или слива с никое друго държавно или с частни средства създадено учебно заведение. Нито даже със съществуващата търговска гимназия в Свищов. Това висше търговско училище трябва да си остане самостоятелно, независимо за себе си, само че под контрола и управлението на държавната власт и респективното Министерство.
За вътрешната организация и учебен план, колкото е допустимо да изкажа тук волята си, аз разбирам, че това висше търговско училище, като пълно висше учебно заведение, от което да излизат младежи с висше образование. Аз считам, че средствата ще бъдат достатъчни за охолното издържание на това заведение и изказвам тук желанието, персоналът на висшето търговско училище да се избира и взема из най-способните лица по реда, както това става с професорския персонал на университета ни, начело с един изборен ректор за три или пет години, като се предпочита всякога най-заслужилия, най-способния и въобще лице с авторитет, което да може да издигне това заведение на примерна висота. Под тия условия мисля, че в интерес на заведението, ректорът да може да бъде преизбиран.
Дисциплините, които ще се преподават, трябва да обгръщат търговските науки; финансовите науки; търговското право; банковото дело; науките по застрахователно дело и др. Преподаването да продължава до пълното усъвършенствуване и всичко да се уреди по образеца, плана и принципите на съществуващото в Берлин висше търговско училище – Ханделсхохшуле, системата и подобренията на което да служат за всякога и за всичко за мерило и направление на нашето Висше търговско училище в Свищов, като се има предвид щото с течение на времето тези научни клонове да се развият до възможна висота.
Тъй като предвиденото в §5 (пети) капитализиране на 10% (десет) на стотях от годишния приход към капитала на фонда остава в сила вечно да съществува, финансиялното положение на фонда постоянно ще се увеличава и в деня, когато прихода почне да има излишъци, да се обмисли и създаде при висшето търговско училище в Свищов едно индустриално отделение. И това индустриално отделение разбирам, че ще бъде създадено по подобие и началата на германските такива и поставено в хармония с висшето търговско училище.
При основаването и създаването на висшето търговско училище ще се яви въпрос за помещението му. Един път за всякога установено е, че целостта на капитала на фонда е неприкосновен и всеки случай, какъвто и да бъде той, в който да може да се посегне на капитала на фонда, е съвършено изключен, то в краен случай, ако не се намери друг изход по въпроса за помещението, да се постъпи така: След като капитала на фонда достигне положението, предвидено в §4(четвърти), предварително да се употреби чистия приход на една или две години, или толкова години колкото стане нужно за създаването по определен план на едно подобающе за целта здание. Свищовската община би трябвало да даде поне нужното място в достатъчно пространство. Преди да свърша, моля моите добри приятели, господина Д-р Стоян Данев, господина Д-р С. А. Иванчов, господина професор Георги Т. Данаилов и господина Д-р Иван М. Бешков, да ми простят за дето искам от тях огромната услуга да приемат върху себе си големия труд като изпълнители на това ми завещание. Благодаря им сърдечно и им изказвам тук приживе вечната си признателност.
Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък и към постигането на своя идеал. Амин.
Написано собственоръчно от мен в София на 1-й първи септември 1912 г. (хиляда деветстотин и дванадесета година).
(п) Д. А. Ценов